Една история която се случи с мен и моето момче само че разказана от негова точка:
Една трагедия!
3 ноември 2013 г. в 23:32
Всичко започна след 15:00 часа точно,когато си пуснах камерата и си лафкахме с моето момиче моят сбъднат живот.Без да го искам без да си мисля,че може да има и такъв живот за мен.Докато си говорехме имах куп задължения да оправя камината да измия камината да почистя мебели дивани секции шкафове кухни,чинии,перални и така на татъка....След като вече бях нагласил камерата си в позиция която работех по самата камина тя ме наблюдаваше със нейната майка мама Соня.По едно време бях толкова мръсен,че и казах:Хей пух аз ще изключвам камерата имам много работа а тя не пух искам да те гледам! Е викам стига де нека я спра като свърша ще те набера да си говорим.А тя каза не Пух искам да те гледам.И така не мога да отказвам знаете ме! А особено на моето момиче.Но по едно време за да оправя самите кюнци да ги наглася в правилна позиция ги поразместих малко играх си поне час,след което по невнимание и като нямах помощ изпуснах един на земята преди той да падне на ламината се удари в стената и откърти самата шпакловка и стана дупка малка но грозно стоеше и това ме ядеше човъркаше ме много гадно.След,което си казах по дяволите ще трябва да забъркам гипсовъчна смес грунд боя и така нататък и да оправя това нещо.И така и стана забърках всичко грундирах шпакловах и седнах за малко и казах:Хей пух аз ще взема духалката за да я сложа по близо до стената за може да изсъхне шпакловката,че за да може да е сухо за боята и грунда преди боята.Вземах един стар удължител тройка включих го в единият разклонител който бе четворка и имаше само една свободна майка и така малко го претоварвах но не ми пукаше имах куп работа.Бях с малко мокри чорапи и влажни ръце.Сложих си пръстите на опъчната страна на духалката където излиза самия въздух като държах с лявата си ръка за тези отвори а с дясната държах дръжката на духалката някъде на около 5 до 10 см до стената дочух някакви искри някакво бръмчене и някакъв шум като на искрици,но не обърнах внимание.След като си говорех през това време с майка и и моето момиче.По едно време усетих едно пречърняване един силен ток по лявата ръка все пак духалката е 2000 Wat.Усетих свиване на всички мускули на крака ръце на очи на говор на сърцето на пулс и на всичко.Свих се на кълбо като от токовия удар съм си раздрал ръката на камината доста жестоко.Това не го помня.След,което от 30 секунди до 2 минути бях замаян борех се да проговоря борех се за въздух.Всяка функция беше спряла в мен всичко!!!!!!!!!!!! После започнах да чувам гласове Тонии,тониии.Не можех да стана бях като бебе паднало от леглото си на пода безпомощен в самият апартамент.След което чух телефон опитах се да го взема не успях после се покатерих на стола не помня кой звънна не помня какво говорих.След което отидох да отключа вратата и ставайки от стола паднах на пода.Отново без да усещам крака ръце и тяло дишанете ми беше като в космонавт на първия аматьорски екип излитащ за луната.Не виждах не чувах после чух звънеца и пълзях поне 15 мин до него влачейки се.Добре че ключудържателят ми беше един синджир купен от Чехия масивен доста силен.Хванах се с едната ръка за него но го скъсах.И се отчаях щях да заплача.После с последни сили се хванах за ключовете и се опитах да отключа но от силата ми огънах ключа.Все пак бях на пода и в последния момент когато вдигнах глава видях че се е изкривил и ще се счупи.Тогава си казах това е.После се напънах и хванах бравата и си сложих пръстите по навътре и отвъртях ключа и се счупи но се проснах на прага като си ударих главата в рамката на касата иии проснах ръце.А там не знам кого видях.Не помня само чувах гласове момчеее момчееееее!!!!!! На висок тон.А комшиийката каза Ах милотооо.След което не помня нищо.В болницата виждах само светлини не виждах лица не чувах нищо.Преди това само чух в линейката пускай буркани пускай сирени тръгвайй изпускаме гооооооооооооооооооооо!!!!!!!!! настъпиииииии пешоооооо.А аз треперех иии се гърчеххх.Това се случи на проклетата дата 1 октомври 2013.След което вече бях в болницата на системи на ренген на екагета на какво ли още не.На две системи на изкуствено дишане и наа още най различни простотиии животоподържащи ме в споконо положение борейки се за сърдечния ми ритъм на живота.После излязох от това положение и станах започнах да махам системи виках исках да си ходя питах за Тедии исках да и се обадя а тее ми викаха спокойнооо спокойнооо ми сложиха нещо в системата която капеше и капеше и продължаваше да капе и така около 13,14 системи една след друга.Не ядях не пиех не говорех мислех за това,че съм сам,че си нямам никой.И бях уплашен много уплашен.След,което на следващият ден започнах да ставам през 23 минути да пикая от тези системи и вървях до тоалетната и обратно докато в един миг минавайки покрай една от стъклените врата и прозорци в Отделение OAИЛ Разград видях моя чичо Росен с който съм живял 6,7 години застанах там и онемях,беше около 3 часа спрях се със банката пред прозореца му и заплаках като дете без да реве само сълзите ми течаха и течаха и тогава си казах:Господи моля те помогни му вземи от мен и му дай на него господи той има две прекрасни деца Надя и Светльо и прекрасна жена а баба им е и моя баба.Моля те господи дай ми силаааа гледах двата комютри исках да ми даде сила бог да ги променя да ги увелича да му дам живот а когато казах бати Росене той закашля беше с подути очи със кърпа на главата със жълто лице ии неузнаваем до болка.Тогва изгубих сила за живот.А в другата стая сестрите слушаха чалга пушеха цигари ии го бяха усилили когато минах от там нищо не казах минах просто бесен.Нооо след като влязох в моята самотна стая през вратата на пациентите които бяха на системи чух един странен звук.И започна да титка мноого бързо и силно,след което стоях защото знаех че има набюдатели но на 3 5 минута не издържах скъсах банката маркуча излезе от абоката ми отидох в стаята им със чалгата и казах има проблем един пациент е в опасност една от машините му не е наред и пиуука моля ви погледнете какво е това от вас.!!!!!! Казах го на висок тон.След което всичко отшумя но от онзи миг не мигнах и самата глюкоза и най различни мизерии не ми даваха покой и сън и така 3 дена.От тогава видя ли доктор медецинско лицеее гледам със ВЪЛЧИТЕ СИ ОЧИ И ПРИМИГВАЩИ ЗЛОБНИ ВЕЖДИ И МИСЛИ.
Една трагедия!
3 ноември 2013 г. в 23:32
Всичко започна след 15:00 часа точно,когато си пуснах камерата и си лафкахме с моето момиче моят сбъднат живот.Без да го искам без да си мисля,че може да има и такъв живот за мен.Докато си говорехме имах куп задължения да оправя камината да измия камината да почистя мебели дивани секции шкафове кухни,чинии,перални и така на татъка....След като вече бях нагласил камерата си в позиция която работех по самата камина тя ме наблюдаваше със нейната майка мама Соня.По едно време бях толкова мръсен,че и казах:Хей пух аз ще изключвам камерата имам много работа а тя не пух искам да те гледам! Е викам стига де нека я спра като свърша ще те набера да си говорим.А тя каза не Пух искам да те гледам.И така не мога да отказвам знаете ме! А особено на моето момиче.Но по едно време за да оправя самите кюнци да ги наглася в правилна позиция ги поразместих малко играх си поне час,след което по невнимание и като нямах помощ изпуснах един на земята преди той да падне на ламината се удари в стената и откърти самата шпакловка и стана дупка малка но грозно стоеше и това ме ядеше човъркаше ме много гадно.След,което си казах по дяволите ще трябва да забъркам гипсовъчна смес грунд боя и така нататък и да оправя това нещо.И така и стана забърках всичко грундирах шпакловах и седнах за малко и казах:Хей пух аз ще взема духалката за да я сложа по близо до стената за може да изсъхне шпакловката,че за да може да е сухо за боята и грунда преди боята.Вземах един стар удължител тройка включих го в единият разклонител който бе четворка и имаше само една свободна майка и така малко го претоварвах но не ми пукаше имах куп работа.Бях с малко мокри чорапи и влажни ръце.Сложих си пръстите на опъчната страна на духалката където излиза самия въздух като държах с лявата си ръка за тези отвори а с дясната държах дръжката на духалката някъде на около 5 до 10 см до стената дочух някакви искри някакво бръмчене и някакъв шум като на искрици,но не обърнах внимание.След като си говорех през това време с майка и и моето момиче.По едно време усетих едно пречърняване един силен ток по лявата ръка все пак духалката е 2000 Wat.Усетих свиване на всички мускули на крака ръце на очи на говор на сърцето на пулс и на всичко.Свих се на кълбо като от токовия удар съм си раздрал ръката на камината доста жестоко.Това не го помня.След,което от 30 секунди до 2 минути бях замаян борех се да проговоря борех се за въздух.Всяка функция беше спряла в мен всичко!!!!!!!!!!!! После започнах да чувам гласове Тонии,тониии.Не можех да стана бях като бебе паднало от леглото си на пода безпомощен в самият апартамент.След което чух телефон опитах се да го взема не успях после се покатерих на стола не помня кой звънна не помня какво говорих.След което отидох да отключа вратата и ставайки от стола паднах на пода.Отново без да усещам крака ръце и тяло дишанете ми беше като в космонавт на първия аматьорски екип излитащ за луната.Не виждах не чувах после чух звънеца и пълзях поне 15 мин до него влачейки се.Добре че ключудържателят ми беше един синджир купен от Чехия масивен доста силен.Хванах се с едната ръка за него но го скъсах.И се отчаях щях да заплача.После с последни сили се хванах за ключовете и се опитах да отключа но от силата ми огънах ключа.Все пак бях на пода и в последния момент когато вдигнах глава видях че се е изкривил и ще се счупи.Тогава си казах това е.После се напънах и хванах бравата и си сложих пръстите по навътре и отвъртях ключа и се счупи но се проснах на прага като си ударих главата в рамката на касата иии проснах ръце.А там не знам кого видях.Не помня само чувах гласове момчеее момчееееее!!!!!! На висок тон.А комшиийката каза Ах милотооо.След което не помня нищо.В болницата виждах само светлини не виждах лица не чувах нищо.Преди това само чух в линейката пускай буркани пускай сирени тръгвайй изпускаме гооооооооооооооооооооо!!!!!!!!! настъпиииииии пешоооооо.А аз треперех иии се гърчеххх.Това се случи на проклетата дата 1 октомври 2013.След което вече бях в болницата на системи на ренген на екагета на какво ли още не.На две системи на изкуствено дишане и наа още най различни простотиии животоподържащи ме в споконо положение борейки се за сърдечния ми ритъм на живота.После излязох от това положение и станах започнах да махам системи виках исках да си ходя питах за Тедии исках да и се обадя а тее ми викаха спокойнооо спокойнооо ми сложиха нещо в системата която капеше и капеше и продължаваше да капе и така около 13,14 системи една след друга.Не ядях не пиех не говорех мислех за това,че съм сам,че си нямам никой.И бях уплашен много уплашен.След,което на следващият ден започнах да ставам през 23 минути да пикая от тези системи и вървях до тоалетната и обратно докато в един миг минавайки покрай една от стъклените врата и прозорци в Отделение OAИЛ Разград видях моя чичо Росен с който съм живял 6,7 години застанах там и онемях,беше около 3 часа спрях се със банката пред прозореца му и заплаках като дете без да реве само сълзите ми течаха и течаха и тогава си казах:Господи моля те помогни му вземи от мен и му дай на него господи той има две прекрасни деца Надя и Светльо и прекрасна жена а баба им е и моя баба.Моля те господи дай ми силаааа гледах двата комютри исках да ми даде сила бог да ги променя да ги увелича да му дам живот а когато казах бати Росене той закашля беше с подути очи със кърпа на главата със жълто лице ии неузнаваем до болка.Тогва изгубих сила за живот.А в другата стая сестрите слушаха чалга пушеха цигари ии го бяха усилили когато минах от там нищо не казах минах просто бесен.Нооо след като влязох в моята самотна стая през вратата на пациентите които бяха на системи чух един странен звук.И започна да титка мноого бързо и силно,след което стоях защото знаех че има набюдатели но на 3 5 минута не издържах скъсах банката маркуча излезе от абоката ми отидох в стаята им със чалгата и казах има проблем един пациент е в опасност една от машините му не е наред и пиуука моля ви погледнете какво е това от вас.!!!!!! Казах го на висок тон.След което всичко отшумя но от онзи миг не мигнах и самата глюкоза и най различни мизерии не ми даваха покой и сън и така 3 дена.От тогава видя ли доктор медецинско лицеее гледам със ВЪЛЧИТЕ СИ ОЧИ И ПРИМИГВАЩИ ЗЛОБНИ ВЕЖДИ И МИСЛИ.
Можете да се регистрирате ТУК.