За хорската злоба се носят легенди
загубени сенки със мъртви души
Усмихнати щом се подпреш на колене
щастливи щом видят в очите сълзи
Посрещащи утро без цел и посока
пияни във своята жажда за власт
загубили верния път във живота
пропити от завист и злоба и страх
Намиращи сили във други копнежи
и вяра че техен е целия свят
отрекли във себе си всички надежди
посипали своята нежност със прах
Ревниво отричайки своите грешки
и търсещи в другите свойта вина
Приятели мои бъдете Човеци
накрая остава една суета!

Стефан Александров