"Колко ми липсваш...
Не, който си днеска -
отегчен, уплашен, изненадан...
Липсват ми пръстите ти
по розите от хербария,
нашето море
в лятото, с цвят на лимонада,
пръстенът с цирконий
/почти годежен/
сувенирите, снимките,
забравени в кутийката на
спомените и надеждите...

Липсва ми кафенето
на уличката на липите,
скрило ни надеждно
от погледите на любопитните...
Обещанията ти ми липсват
и надеждите ми в тях...
Липсват ми очите ти,
устните ти със звънкия им смях,
мекият ти глас...
Ти би ли написал, че ти липсва
онази - другата аз?...

Как се изгубихме лека -полека
в този свят,
от грижи оплетен и сив?!
Няма виновни за съдбата нелека.
Просто ми липсва да те виждам щастлив.
И ако спомените са компас
за пътя на любовта - най-верния,
ти тръгни към мен,
към теб ще тръгна аз!...
И някъде по пътя
пак ще се намерим!"