- Не ме гледай толкова осъдително! - казваше му всеки път, щом той я обиколеше с поглед от глава до пети. Идваше рядко, но всеки път, когато се появяваше в общата ни студентска стая, атмосферата се нажежаваше. - Стига си го правил! Знам, че не одобряваш вида ми, но на мен ми харесва.
- Кой ти е казал, че те осъждам? - недоумяваше той.
- Е, виждам го. В погледа ти, в езика на тялото, дори в жестовете. - категорична бе тя.
- Аз мисля, че това е нещо твое - усмихваше се. - СИГУРНО И ТИ СЕ ОСЪЖДАШ, но го проектираш върху мен. Аз просто ти се наслаждавам.
Беше много мъдър за своите двадесет и три и в случая беше абсолютно прав. Има много голяма разлика между това, какво ВИЖДАМЕ и ЧУВАМЕ и това как го ВЪЗПРИЕМАМЕ. Първото са ФАКТИ - аз виждам, че ти ме оглеждаш от глава до пети, а второто е ИНТЕРПРЕТАЦИЯ - аз си фантазирам, че докато ме оглеждаш, осъждаш външния ми вид.