Искам да защитя правото да си тъжен.
Който казва,
че трябва винаги да си весел - лъже.
Не за сватба на тая земя сме калесани.
Може като стара селянка
да оплакваш своите мъртви.
Да пъшкаш, когато с длани премазани
зидовете във себе си къртиш.
Да те тресе от люта любов или люта омраза.
Понякога да си сам. Болен. Забравен.
Но да поемеш върху си света такъв, какъвто е -
и слънчев, и нощен.
Когато се биеш за него, да плюеш солена кръв, да скърцаш със зъби от болка,
но да се биеш още!
Тъгувай! Тъгата те прави ... човек.
Тя дава цена на усмивката. На ласката.
Денят ти е пълен - затова не е лек.
А вечно се смеят само маските.
Ст. Пенчева

http://img.photo-forum.net/site_pics/159/5_1222097361.jpg