"...Помня те, бабо, усмихната, мила.
Помня бастунчето, чистите дрехи,
косите бели под забрадката скрила
и как поощряваше мойте успехи.

Помня вкуса на медната пита,
как гладко топеше се житния залък.
И старата къща с аромати пропита-
на хляб, на чубрица, огнище и пламък.

Помня я пейката, там под асмата,
толкова приказки там ми разказа.
Как ме посрещаше ти на вратата.
Кое е добро ми кротко показа.

Помня те, бабо, аз вече пораснах.
Но в мене живее още детето.
Огнището старо отдавна изгасна.
Но пламъкът нося още в сърцето.."