Един от любимите ми ученически спомени
Да- това е един час по химия. Мрачна,напрегната атмосфера. Учител вперил остър поглед в аудиторията. Всички погледи са вторачени някъде в пода. Разбера се- колкото и да не ми се искаше- извикаха мен. Изпитвах ужас от този преподавател , от химията и от всичко ,свързано с нея. Но бях отлична ученичка и трябваше да се преборя с тези си чувства. Застанах треперейки до дъската. За да сеизгаври с видимото ми притеснение ,уителят реши да ме накара да направя химически опит пред целия клас. Аз се отправих към уредите. Взех две епруветки. Трябваше да пресипя течност от едната в другата. Опитах да запазя самообладание. В класната стая настъпи гробна тишина. Допрях епруветките и...ръцете ми така трепереха, че в настъпилото мълчание се чу едно оглушително тракане на стъкла. Изведнъж всички принаха. А аз със сълзи на очи се опитвах да направя опита. Нищо не се получи, естествено. Но и до днес съучениците ми разказват комичната ситуация. Преподавателят доволно ме попита- "Е, защо трепериш, да не съм застанал с пушка зад теб?" Какво да отговори човек?