СВ.МЪЧЕНИК АРЕТА И ПОСТРАДАЛИТЕ С НЕГО- 4299 мъченици
ЧЕСТВАТ СЕ НА 24 ОКТОМВРИ
I ЧАСТ-ИЗМАМАТА НА ДУНААН
Когато в гръцката земя царувал Юстин, а в Етиопия - Елезвой, царе правоверни и благочестиви, в Омиритската земя на престола се възкачил един беззаконен цар на име Дунаан, юдеин по произход и вяра, хулител на Христовото име и голям гонител на християните. Всичките му съветници, слуги и воини били евреи или езичници, които се покланяли на слънцето, луната и на идоли. Той се стараел да изгони всички християни от своята област и да изкорени от Омиритската страна самата памет за великото Христово име. Като преследвал ревностно Божията Църква, той мъчел и убивал верните, които не се покорявали на заповедите му и не желаели да живеят според иудейския закон.
Като чул, че Дунаан повдигнал в страната си гонение срещу християните, царят на Етиопия Елезвой силно се огорчил и, като събрал войска, тръгнал на война срещу него. След много битки Елезвой го победил и, като го задължил да плаща данък, се върнал в своята земя. След известно време Дунаан отново възстанал против Елезвой, нарушил договора с него и, като събрал войска, унищожил всички отряди, оставени от Елезвой за охрана на градовете. И още по-силно се въоръжил против християните. Той заповядал да обявят повсеместно на християните или да приемат иудейската вяра, или да бъдат избивани без милост. В царството му вече не бил останал никой, който би дръзнал да изповяда Христа и само в един обширен и многолюден град - Награн се прославяло името Христово. Светата вяра в него се изповядвала още от времето, когато синът на Константин Велики - Констанций, изпращал свои пратеници до савеите, които сега се наричали омирити и водели рода си от Хетура, робинята на Авраам. Като дошли тук, богомъдрите и благочестиви пратеници предразположили царя на тази страна към Констанций, научили жителите на вярата в Иисуса Христа и построили църква. От това време в Награн процъфтявало благочестието, възраствало християнското учение, увеличил се броят на монашествуващите, устроили се манастири, във всички съсловия се съхранявало целомъдрието, а верните преуспявали и се усъвършенствали в добродетелите. Те не разрешавали да живее между тях нито един иноверец: нито елин, нито иудеин, нито еретик. А самите те, като деца на една майка - Съборната Апостолска Църква - пребъдвали във всяко благочестие и чистота.
Като завидял на това велико благочестие на града, дяволът въоръжил против него иудействащия Дунаан. Когато чул, че жителите на Награн не се подчиняват на заповедта му и не искат да живеят според иудейския закон, Дунаан тръгнал срещу тях с всичките си войски, като замислил да изтреби християнството от своята област и така да досади на Елезвой, царя на Етиопия. Дошъл до града, обсадил го с многобройна войска, обиколил го с окопи и се похвалил, че скоро ще го превземе, а жителите му ще изтреби безпощадно. Той говорел на гражданите:
- Ако искате да получите милост от мен и да останете живи, махнете проклетите знамения (така той, окаяният, наричал светите кръстове), които сте поставили на високите храмове, а също така се откажете от Разпнатия, изобразен на тези знамения.
В това време царските оръженосци обикаляли около града и викали високо:
- Подчинете се на царя - тогава ще останете живи и ще получите дарове от него. Ако не се подчините, ще загинете от огън и меч.
Сам Дунаан така злословил с богохулния си език Христа и християните:
- Колко християни съм погубил! Колко техни свещеници и монаси съм убил с меч. Колко от тях съм изгорил с огън! И нито едного не избави Христос от ръцете ми. Пък и Самият Той не е могъл да се спаси от ръцете на разпъващите Го. И ето, аз дойдох при вас, жителите на Награн, за да ви отлъча от Христа или окончателно да ви изтребя.
Гражданите му отговаряли:
- Царю! Ти твърде дръзко говориш за Всесилния Бог. Ти се уподоби на Рапсак, военачалника на Сенахирим, който с гордост говореше на Езекия: “Да не те превъзнесе Господ, твоят Бог, на Когото ти се надяваш!” Но тази хула не останала без наказание. Ти знаеш колко хиляди войска погинала заради тази хула? Гледай да не се случи това и с тебе, хулителя на нашия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Всесилният и Всемогъщият, Страшният и Който отнема мъжеството на князете! Господ и тебе може да съкруши и да обърне в нищожество твоята високомерна и богохулна гордост. Ти се хвалиш, че или ще ни отвърнеш от Христа, или ще ни изтребиш. Истината е, че по-скоро ще ни изтребиш, отколкото да ни отвърнеш от Христа, нашия Спасител, за Когото ние всички сме готови да умрем.
Като не понасял такива речи, царят още повече се разпалвал в гняв и с всички сили притеснявал града, като възнамерявал, ако не успее да го превземе с щурм, да го изнури с глад чрез продължителна обсада. В околностите на града, в селата и пустините той намерил немалко християни и ги погубил по различни начини, а някои продал в робство. Опитите му да превземе града били безуспешни. Гражданите мъжествено се защитавали от стените и побеждавали нечестивците. Царят немалко се потрудил с войските си, но не могъл да превземе града, нито да го изнури с глад, тъй като гражданите се били запасили с продоволствия за много години. Като се отчаял в надеждите си, беззаконният цар замислил тънка хитрост и изпратил в града пратеници със следните, подкрепени с клетви, думи:
- Не искам нито да ви обиждам, нито да ви отвръщам от вашата вяра. Искам само обикновен данък, който сте длъжни, като на ваш цар, да ми плащате. Отворете ми вратите на града, за да вляза и го разгледам. Ще взема от вас обичайния данък и, кълна се в Бога и закона, няма да ви направя никакво зло, нито голямо, нито малко, но ще ви оставя да си живеете мирно във вашата вяра.
- Ние, християните - отвърнали гражданите, - сме се научили от Свещеното Писание да се покоряваме на царя и властите. Ако ти направиш така, както ни обещаваш с клетва, да не ни отвръщаш от нашия Господ Иисус Христос, ще ти отворим вратите на града. Влез в него като цар и вземи обичайния данък от нас. Ако ти ни причиниш някакво зло, Бог, Който чува твоите клетви, ще те накаже скоро. А ние няма да отстъпим от Христа Спасителя нашего, дори ако се лишим не само от имуществото си, но и от живота си.
Царят отново настойчиво се заклел, че не ще им причини никаква вреда. Като му повярвали, те отворили вратите на града и се поклонили на нечестивия, като му поднесли дарове. Царят влязъл с цялата си войска в града като вълк в овча кожа сред стадо, завладял стените и градските врати и поставил свои отряди. Като видял красотата на града и множеството хора в него, той се отнасял с тях ласкаво, понеже до време скривал злобата в сърцето си. Като си починал, той отново застанал начело на войската си и като желаел да започне безбожното дело, което бил замислил, заповядал да се явят при него почтените мъже и градските воеводи. По негова заповед дошли при него всички, намиращи се в града, почетни старци и началници, мъже уважавани и богати. Сред тях бил и блаженият Арета, най-старши по възраст и разум, звание и почит. На 95 годишна възраст, той бил княз и воевода, на когото било възложено цялото градско благоустройство. Благодарение на мъдрите му съвети и разумно управление, гражданите дълго и храбро се съпротивлявали на враговете си. Като се явили заедно и начело с Арета при беззаконния цар, гражданите му въздали дължимото поклонение и му благодарили за намерението му, тъй като той се заклел да не им причинява никаква вреда. Те още не знаели хитростта му. Той пък не можел да скрие злобата си и вднага я открил, като нарекъл клетвата, дадена на гражданите, детска забава и заповядал да оковат всички граждани, заедно със свети Арета, в окови и да ги затворят под стража. След това той изпратил да разграбят имуществото им. Попитал още къде е Павел, техният епископ? Като узнал, че епископът е починал преди две години, той заповядал да разкопаят гроба му, да извлекат тялото на умрелия, да го изгорят и да разхвърлят пепелта във въздуха. След това запалил голям огън, събрал множество свещеници, клирици, монаси, монахини и девици, посветени на Бога, на брой четиристотин двадесет и седем, и ги хвърлил в огъня. Като ги изгарял, той говорел:
- Те са виновници за гибелта на другите, понеже съветваха да се почита Разпнатия като Бог.
Освен това той наредил на глашатаите да ходят по града и разгласят на всички да се отвърнат от Христа и да живеят по иудейския закон, подобно на царя.
Като повикал след това първите граждани на града, които държал в тъмница, той започнал да говори на всички, особено на Арета:
- Какво безумие е вашето! Да вярвате в Разпнатия като в Бога! Как може да страда Бог, Който няма тяло? Или - може ли да умре безсмъртният? Та нали и между вас има такива, които по примера на Несторий почитат Христа не като Бог, а като пророк? Аз не ви принуждавам да се кланяте на слънцето или луната, или на която и да било друга твар. Принуждавам ви да принасяте жертви не на езическите богове, а само на Бога, Създателя на всяка твар.
На тези думи Арета, от името на всички, отговорил:
- Ние знаем, че Божеството не може да страда, а е пострадало за нас човешкото естество, възприето от Иисус Христос от Пречистата Дева, както за това свидетелстват пророците, за които и ти знаеш. Божеството Си Христос Господ е проявил в неизречените си чудеса. Но каква нужда имаме от дълги спорове? Ние изповядваме, че Той е Бог и Син Божий и от името на всички граждани на града казваме, че няма мъка, която да не сме готови да понесем заради Иисуса Христа, нашия Бог. С Несторий, осъден от Светите Отци, ние нямаме работа: ние не разделяме лицата в Христа, но вярваме, че Неговото човечество е съединено с Божеството в едно Божествено Лице. А тебе, който говориш хулни думи срещу нашия Господ Иисус Христос, за тези хули и заради престъпването на клетвата, скоро ще те постигне Божие наказание.
Мъчителят изслушал тези думи снизходително (понеже той се срамувал от мъдростта на Арета и от благородството на останалите граждани) и започнал с ласкави думи да предразполага към себе си сърцата им, като им обещавал дарове и почести. По този начин той искал да склони тяхното благородство и ревност към Христа към своето беззаконие. Но те, като повдигнали очите си към небето, викали като че с едни уста:
- Не се отричаме от Тебе, Едничък Слове Божий, Иисусе Христе - не се съблазняваме за пресветото Ти рождение от Пречистата Дева и не се надсмиваме над честния Ти кръст.
Като видял непоколебимостта на светите мъже във вярата, царят отложил за известно време мъчението им и се устремил против народа, избивайки безпощадно мнозина. Заповядал да доведат жените и децата на окованите с Арета. С тези честни жени дошло и голямо множество други жени, вдовици, девици и монахини. Всички тях царят съблазнявал отначало с ласки, а след това заплашил с мъки, като ги убеждавал да се отрекат от Христа. Те обаче не само не се съгласявали на това, но отвръщали с досадни за царя думи. Особено изобличавали царя монашествуващите девици, като го укорявали в безбожие. Като не понесъл упорството им, царят заповядал на воините си да ги посекат с меч. Те тръгнали към смъртта като на тържество. При това между тях възникнало пререкание: монашествуващите девици, като желаели да умрат първи, говорели на останалите жени:
- Знаете, че в Христовата Църква сме поставени по-високо от другите. Спомнете си, че навсякъде сме заемали първото място: първи влизахме в храма господен, първи пристъпвахме към Пречистите Тайни, на първо място стояхме и сядахме в храма. Затова нам подобава и тук първи да приемем честта на мъченичеството. Ние първи желаем да умрем и да отидем по-рано от вас и мъжете ви при нашия Жених, Иисус Христос.
Останалите жени се пререждали една друга, като скланяли глави пред меча. Точно така правели и малките деца, като се трупали пред майките си, бързайки да умрат, и всяко дете казвало с висок глас:
- На мене отсечете главата, мене умъртвете!
Усърдието им да умрат за Христа било така голямо, че изумило нечестивия иудеин Дунаан и всичките му велможи. И беззаконният цар казал:
- О, как можа този Галилеец да прелъсти дотолкова тези хора, че те нямат за нищо смъртта и заради Него погубват душите и телата си!
/....ПРОДЪЛЖАВА..../
ЧЕСТВАТ СЕ НА 24 ОКТОМВРИ
I ЧАСТ-ИЗМАМАТА НА ДУНААН
Когато в гръцката земя царувал Юстин, а в Етиопия - Елезвой, царе правоверни и благочестиви, в Омиритската земя на престола се възкачил един беззаконен цар на име Дунаан, юдеин по произход и вяра, хулител на Христовото име и голям гонител на християните. Всичките му съветници, слуги и воини били евреи или езичници, които се покланяли на слънцето, луната и на идоли. Той се стараел да изгони всички християни от своята област и да изкорени от Омиритската страна самата памет за великото Христово име. Като преследвал ревностно Божията Църква, той мъчел и убивал верните, които не се покорявали на заповедите му и не желаели да живеят според иудейския закон.
Като чул, че Дунаан повдигнал в страната си гонение срещу християните, царят на Етиопия Елезвой силно се огорчил и, като събрал войска, тръгнал на война срещу него. След много битки Елезвой го победил и, като го задължил да плаща данък, се върнал в своята земя. След известно време Дунаан отново възстанал против Елезвой, нарушил договора с него и, като събрал войска, унищожил всички отряди, оставени от Елезвой за охрана на градовете. И още по-силно се въоръжил против християните. Той заповядал да обявят повсеместно на християните или да приемат иудейската вяра, или да бъдат избивани без милост. В царството му вече не бил останал никой, който би дръзнал да изповяда Христа и само в един обширен и многолюден град - Награн се прославяло името Христово. Светата вяра в него се изповядвала още от времето, когато синът на Константин Велики - Констанций, изпращал свои пратеници до савеите, които сега се наричали омирити и водели рода си от Хетура, робинята на Авраам. Като дошли тук, богомъдрите и благочестиви пратеници предразположили царя на тази страна към Констанций, научили жителите на вярата в Иисуса Христа и построили църква. От това време в Награн процъфтявало благочестието, възраствало християнското учение, увеличил се броят на монашествуващите, устроили се манастири, във всички съсловия се съхранявало целомъдрието, а верните преуспявали и се усъвършенствали в добродетелите. Те не разрешавали да живее между тях нито един иноверец: нито елин, нито иудеин, нито еретик. А самите те, като деца на една майка - Съборната Апостолска Църква - пребъдвали във всяко благочестие и чистота.
Като завидял на това велико благочестие на града, дяволът въоръжил против него иудействащия Дунаан. Когато чул, че жителите на Награн не се подчиняват на заповедта му и не искат да живеят според иудейския закон, Дунаан тръгнал срещу тях с всичките си войски, като замислил да изтреби християнството от своята област и така да досади на Елезвой, царя на Етиопия. Дошъл до града, обсадил го с многобройна войска, обиколил го с окопи и се похвалил, че скоро ще го превземе, а жителите му ще изтреби безпощадно. Той говорел на гражданите:
- Ако искате да получите милост от мен и да останете живи, махнете проклетите знамения (така той, окаяният, наричал светите кръстове), които сте поставили на високите храмове, а също така се откажете от Разпнатия, изобразен на тези знамения.
В това време царските оръженосци обикаляли около града и викали високо:
- Подчинете се на царя - тогава ще останете живи и ще получите дарове от него. Ако не се подчините, ще загинете от огън и меч.
Сам Дунаан така злословил с богохулния си език Христа и християните:
- Колко християни съм погубил! Колко техни свещеници и монаси съм убил с меч. Колко от тях съм изгорил с огън! И нито едного не избави Христос от ръцете ми. Пък и Самият Той не е могъл да се спаси от ръцете на разпъващите Го. И ето, аз дойдох при вас, жителите на Награн, за да ви отлъча от Христа или окончателно да ви изтребя.
Гражданите му отговаряли:
- Царю! Ти твърде дръзко говориш за Всесилния Бог. Ти се уподоби на Рапсак, военачалника на Сенахирим, който с гордост говореше на Езекия: “Да не те превъзнесе Господ, твоят Бог, на Когото ти се надяваш!” Но тази хула не останала без наказание. Ти знаеш колко хиляди войска погинала заради тази хула? Гледай да не се случи това и с тебе, хулителя на нашия Господ Иисус Христос, Сина Божий, Всесилният и Всемогъщият, Страшният и Който отнема мъжеството на князете! Господ и тебе може да съкруши и да обърне в нищожество твоята високомерна и богохулна гордост. Ти се хвалиш, че или ще ни отвърнеш от Христа, или ще ни изтребиш. Истината е, че по-скоро ще ни изтребиш, отколкото да ни отвърнеш от Христа, нашия Спасител, за Когото ние всички сме готови да умрем.
Като не понасял такива речи, царят още повече се разпалвал в гняв и с всички сили притеснявал града, като възнамерявал, ако не успее да го превземе с щурм, да го изнури с глад чрез продължителна обсада. В околностите на града, в селата и пустините той намерил немалко християни и ги погубил по различни начини, а някои продал в робство. Опитите му да превземе града били безуспешни. Гражданите мъжествено се защитавали от стените и побеждавали нечестивците. Царят немалко се потрудил с войските си, но не могъл да превземе града, нито да го изнури с глад, тъй като гражданите се били запасили с продоволствия за много години. Като се отчаял в надеждите си, беззаконният цар замислил тънка хитрост и изпратил в града пратеници със следните, подкрепени с клетви, думи:
- Не искам нито да ви обиждам, нито да ви отвръщам от вашата вяра. Искам само обикновен данък, който сте длъжни, като на ваш цар, да ми плащате. Отворете ми вратите на града, за да вляза и го разгледам. Ще взема от вас обичайния данък и, кълна се в Бога и закона, няма да ви направя никакво зло, нито голямо, нито малко, но ще ви оставя да си живеете мирно във вашата вяра.
- Ние, християните - отвърнали гражданите, - сме се научили от Свещеното Писание да се покоряваме на царя и властите. Ако ти направиш така, както ни обещаваш с клетва, да не ни отвръщаш от нашия Господ Иисус Христос, ще ти отворим вратите на града. Влез в него като цар и вземи обичайния данък от нас. Ако ти ни причиниш някакво зло, Бог, Който чува твоите клетви, ще те накаже скоро. А ние няма да отстъпим от Христа Спасителя нашего, дори ако се лишим не само от имуществото си, но и от живота си.
Царят отново настойчиво се заклел, че не ще им причини никаква вреда. Като му повярвали, те отворили вратите на града и се поклонили на нечестивия, като му поднесли дарове. Царят влязъл с цялата си войска в града като вълк в овча кожа сред стадо, завладял стените и градските врати и поставил свои отряди. Като видял красотата на града и множеството хора в него, той се отнасял с тях ласкаво, понеже до време скривал злобата в сърцето си. Като си починал, той отново застанал начело на войската си и като желаел да започне безбожното дело, което бил замислил, заповядал да се явят при него почтените мъже и градските воеводи. По негова заповед дошли при него всички, намиращи се в града, почетни старци и началници, мъже уважавани и богати. Сред тях бил и блаженият Арета, най-старши по възраст и разум, звание и почит. На 95 годишна възраст, той бил княз и воевода, на когото било възложено цялото градско благоустройство. Благодарение на мъдрите му съвети и разумно управление, гражданите дълго и храбро се съпротивлявали на враговете си. Като се явили заедно и начело с Арета при беззаконния цар, гражданите му въздали дължимото поклонение и му благодарили за намерението му, тъй като той се заклел да не им причинява никаква вреда. Те още не знаели хитростта му. Той пък не можел да скрие злобата си и вднага я открил, като нарекъл клетвата, дадена на гражданите, детска забава и заповядал да оковат всички граждани, заедно със свети Арета, в окови и да ги затворят под стража. След това той изпратил да разграбят имуществото им. Попитал още къде е Павел, техният епископ? Като узнал, че епископът е починал преди две години, той заповядал да разкопаят гроба му, да извлекат тялото на умрелия, да го изгорят и да разхвърлят пепелта във въздуха. След това запалил голям огън, събрал множество свещеници, клирици, монаси, монахини и девици, посветени на Бога, на брой четиристотин двадесет и седем, и ги хвърлил в огъня. Като ги изгарял, той говорел:
- Те са виновници за гибелта на другите, понеже съветваха да се почита Разпнатия като Бог.
Освен това той наредил на глашатаите да ходят по града и разгласят на всички да се отвърнат от Христа и да живеят по иудейския закон, подобно на царя.
Като повикал след това първите граждани на града, които държал в тъмница, той започнал да говори на всички, особено на Арета:
- Какво безумие е вашето! Да вярвате в Разпнатия като в Бога! Как може да страда Бог, Който няма тяло? Или - може ли да умре безсмъртният? Та нали и между вас има такива, които по примера на Несторий почитат Христа не като Бог, а като пророк? Аз не ви принуждавам да се кланяте на слънцето или луната, или на която и да било друга твар. Принуждавам ви да принасяте жертви не на езическите богове, а само на Бога, Създателя на всяка твар.
На тези думи Арета, от името на всички, отговорил:
- Ние знаем, че Божеството не може да страда, а е пострадало за нас човешкото естество, възприето от Иисус Христос от Пречистата Дева, както за това свидетелстват пророците, за които и ти знаеш. Божеството Си Христос Господ е проявил в неизречените си чудеса. Но каква нужда имаме от дълги спорове? Ние изповядваме, че Той е Бог и Син Божий и от името на всички граждани на града казваме, че няма мъка, която да не сме готови да понесем заради Иисуса Христа, нашия Бог. С Несторий, осъден от Светите Отци, ние нямаме работа: ние не разделяме лицата в Христа, но вярваме, че Неговото човечество е съединено с Божеството в едно Божествено Лице. А тебе, който говориш хулни думи срещу нашия Господ Иисус Христос, за тези хули и заради престъпването на клетвата, скоро ще те постигне Божие наказание.
Мъчителят изслушал тези думи снизходително (понеже той се срамувал от мъдростта на Арета и от благородството на останалите граждани) и започнал с ласкави думи да предразполага към себе си сърцата им, като им обещавал дарове и почести. По този начин той искал да склони тяхното благородство и ревност към Христа към своето беззаконие. Но те, като повдигнали очите си към небето, викали като че с едни уста:
- Не се отричаме от Тебе, Едничък Слове Божий, Иисусе Христе - не се съблазняваме за пресветото Ти рождение от Пречистата Дева и не се надсмиваме над честния Ти кръст.
Като видял непоколебимостта на светите мъже във вярата, царят отложил за известно време мъчението им и се устремил против народа, избивайки безпощадно мнозина. Заповядал да доведат жените и децата на окованите с Арета. С тези честни жени дошло и голямо множество други жени, вдовици, девици и монахини. Всички тях царят съблазнявал отначало с ласки, а след това заплашил с мъки, като ги убеждавал да се отрекат от Христа. Те обаче не само не се съгласявали на това, но отвръщали с досадни за царя думи. Особено изобличавали царя монашествуващите девици, като го укорявали в безбожие. Като не понесъл упорството им, царят заповядал на воините си да ги посекат с меч. Те тръгнали към смъртта като на тържество. При това между тях възникнало пререкание: монашествуващите девици, като желаели да умрат първи, говорели на останалите жени:
- Знаете, че в Христовата Църква сме поставени по-високо от другите. Спомнете си, че навсякъде сме заемали първото място: първи влизахме в храма господен, първи пристъпвахме към Пречистите Тайни, на първо място стояхме и сядахме в храма. Затова нам подобава и тук първи да приемем честта на мъченичеството. Ние първи желаем да умрем и да отидем по-рано от вас и мъжете ви при нашия Жених, Иисус Христос.
Останалите жени се пререждали една друга, като скланяли глави пред меча. Точно така правели и малките деца, като се трупали пред майките си, бързайки да умрат, и всяко дете казвало с висок глас:
- На мене отсечете главата, мене умъртвете!
Усърдието им да умрат за Христа било така голямо, че изумило нечестивия иудеин Дунаан и всичките му велможи. И беззаконният цар казал:
- О, как можа този Галилеец да прелъсти дотолкова тези хора, че те нямат за нищо смъртта и заради Него погубват душите и телата си!
/....ПРОДЪЛЖАВА..../
Можете да се регистрирате ТУК.