СВ.МЪЧЕНИК АРЕТА И ПОСТРАДАЛИТЕ С НЕГО-4299 мъченици
III ЧАСТ- ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА АРЕТА
ПОДВИГЪТ НА МАЙКАТА И
МАЛКОТО И МОМЧЕ
На другия ден, като седнал на високо място, царят повикал Арета със сподвижниците му, на брой около триста и четиридесет мъже. Когато те застанали пред царя, той се обърнал към Арета, като към най-старши, и казал:
- Ти, мерзки човече, възстана против нашата власт, възбуди целия град против нас и заповяда да се съпротивлява срещу нас. Ти застави гражданите да се подчиняват на думите ти като на закон, а нашите закон и заповеди отхвърляш. Ти научи народа да почита Разпнатия като Бог и да счита за помощник Тогова, Който Сам на Себе Си не помогна, като Го разпъваха. Защо не последва своя баща, който, управлявайки, се подчиняваше на царете преди нас? Наистина си достоен ти и всичките ти последователи за мъчения, подобно на мъжете и жените, които вече предадохме на смърт и на които Синът на Мария и дърводелецът не можа да окаже никаква помощ.
През това време старецът стоял в размисъл, силно страдайки от горделивите думи на богомерзкия цар. След това въздъхнал от глъбините на сърцето си и казал:
- Не ти, царю, си виновен за всичко това, което стана, а нашите граждани, които не послушаха съвета ми. Аз ги съветвах да не отварят градските врати на тебе - човек хитър и лукав, но мъжествено да се борят с тебе. Но те не приеха думите ми. Аз исках да изляза с малък отряд срещу всичките ти войски, както някога Гедеон против мадиамците, понеже се надявах на моя Христос, Когото ти сега хулиш. Той би ми помогнал да надвия, победя и унищожа теб, безбожния клетвопрестъпник, забравилия установения между нас договор, по който ти с клетва обеща да запазиш града и гражданите.
Един от седящите заедно с царя казал на светеца:
- Така ли ви учи Моисеевият закон?
Той заповядва: “Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.”
При това и вашето Писание учи, че трябва да почитате царя, не само добрия и кроткия, но и опърничавия
Светият му отговорил:
- Нима не си чувал какво е казал на Ахав пророк Илия?
Когато Ахав се обърнал към Илия с думите: “ти ли си, който смущаваш Израиля?”. Илия тогава му казал: “не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом.”Виж: той не само Ахав, но и целия му дом изобличил и укорил, но закона не е нарушил. Пък и всеки, който благоговейно почита Бога, не нарушава закона, когото изобличава царя за нечестието му - царя, който не се побоя да хули Бога и злослови Създателя. Аз обаче виждам, че вие пренебрегвате Божието дълготърпение и се стремите към това и ние да постъпим като вас. О, неправедни, безбожни и безчовечни царю! Така ли постъпи с нас, както обеща? Такава ли правда е прилична за царя? Такива ли бяха царете, управлявали преди тебе? Наистина - не бяха такива, но бяха добри и кротки, милосърдни и правдиви, пазещи казаната от тях дума и оказващи милост на народа си. А ти си клетвопрестъпник, не можеш да се наситиш на човешка кръв! Знай, обаче, че всезнаещият Бог скоро ще те низвергне от царския престол и ще го даде на човек вярващ и добър, а също ще възвиси християнския род и ще съзида църквата, която ти изгори с огън и сравни със земята. Що се касае до мен, считам се блажен, тъй като в дълбока старост, на деветдесет и пет години, видял синове на синовете си и дъщери на дъщерите си, приемам мъченическа кончина и родния си град принасям със себе си жертва на Бога.
Като се обърнал след това към народа и към своите другари по мъчение, той започнал да говори така:
- Граждани, приятели и близки мои!
Ние се излъгахме, като повярвахме на клетвата и лукавите думи на този безбожен цар. Сега виждаме неправдата му и чуваме богохулните му думи. Добре щяхме да направим, ако се бяхме възпротивили във война и бяхме стояли крепко до края! Бог щеше да ни помогне да го победим. Но тъй, като се случи иначе, сега ни предстои: или да се покорим на врага, да живеем бедствено в този временен живот, или да не се подчиним, да приемем блажена кончина и с това да се постараем да наследим чрез страданието безсмъртна слава. Какво може да бъде по-славно от мъченичеството и по-почтено от страданията за Христа! Отдавна имах мисъл и желание да претърпя мъки заради Христа. Сега, като получих желанието и намерих търсеното, аз се радвам и съм готов веднага да умра. А вие, братя, не се страхувайте и не бъдете малодушни. Не търсете привързаности към временния живот, за да не би заради тях да се лишите от вечния живот. Така ще се хвали и нашият мъчител, ако отвърне със заплахи някого от нас от светата вяра. Ще се превъзнася в своята гордост, като че е победил всички, а който замисля да се отрече от Христа - Вечния Живот, нека незабавно излезе от нашата среда. Нека се отдели от единодушния и единомислен наш сонм и не носи напразно името на християнина. Всеки, който се отрече от Тебе, Христе, Слове Божий, заради временния живот, нека се лиши от него! Ако някой от моите сродници или близки, побеждаван от желание за временни блага, остави Тебе, Създателю, и тръгне подир скверния цар, то не му давай, о, Царю Христе да се наслади на това, което му се струва благо и утешение, но нека го постигнат всякакви бедствия и несгоди!
Когато светецът казал това, всички християни без изключение казали, като проливали топли сълзи:
- Бъди спокоен, наш вожде и учителю! Никой няма да те остави, никой не ще се отдели от нашия сонм. Всички ние сме готови преди тебе да умрем за Христа и да приемем блажена кончина.
На това свети Арета отвърнал:
- Аз ще тръгна с вас. Ще умра пръв и ще ви бъда предводител. Както ми дадохте предводителство в града, така дайте ми и тук пръв да се явя пред Христа.
След това добавил:
- Ако някой от синовете ми остане жив в светата вяра, нека той бъде наследник на имуществото ми. От него три селища давам на Светата Църква, която скоро ще бъде възстановена. Понеже този беззаконен мъчител скоро ще погине, а Христовата Църква в този град скоро ще се утвърди и процъфти като ален цвят, умит от кръвта на толкова Христови раби.
Като казал това, свети Арета благословил народа и, като вдигнал очи към небето, възкликнал:
- Слава на Тебе, Господи, за всичко, което се случи!
След това се обърнал към царя и казал:
- Благодаря ти, царю, че има търпение и не прекъсна моите думи, но ми даде време да побеседвам с приятелите си. Сега вече не се бави, но прави, каквото искаш, понеже виждаш нашата решимост. Ти узна нашия начин на мислене и виждаш, че няма да стане това - да отхвърлим Христа и да последваме твоето безбожие.
Като видял тяхната непреклонност, царят осъдил всички на смърт. Отвели светиите при един поток, наричан Одиас, за да ги погубят чрез посичане. Когато стигнали посоченото място, те се предали на усърдна молитва, като казали:
- Господи, Господи! Надежда на нашето спасение!
Ти осени със силата Си главите ни в деня на борбата. Сега ни изведи във вечния живот, понеже не обикнахме нищо друго повече от Тебе - нито отечеството, нито сродниците, нито богатствата, но всичко оставихме заради Тебе. Дори и живота си презряхме и се уподобихме на овце, водени на заколение. Молим Те смирено: отмъсти за кръвта на Твоите раби, простри ръка към гордостта на нечестивия цар, приеми под защитата Си децата на умрелите за Тебе хора, утвърди града, който се хвали с Твоята честна кръв, Кръста и страданията Ти. Ти виждаш какво направиха с нас враговете Ти - разориха благолепието му, оскверниха светинята Ти и изгориха Твоя храм. Въздигни го отново и дай скиптъра на християнски царе!
Още по време на молитвата воините започнали да убиват светиите. Най-напред отсекли главата на светия и велик Арета, като предводител на християните, а подир това и на всички останали свети мъченици.
По такъв начин всички те триста и четиридесет мъченици приели блажена кончина.
На това място се намирала и една вярваща жена, гражданка на този град. С нея бил и синът , малко детенце на не повече от пет години. Като видяла посичането на светите мъченици, тя притичала до тях, взела малко кръв и помазала себе си и сина си с нея. След това се изпълнила с ревност и проклела царя, като високо възгласяла:
- Да бъде на този иудеин същото, което и на фараона.
Воините я хванали, и, като я довели при царя, разказали му думите .
Царят не позволил да каже нищо, за нищо не я попитал, а веднага заповядал да я изгорят на клада.
Когато запалили големия огън и мъчителите започнали да връзват блажената жена, за да я хвърлят в него, малолетният ѝ син заплакал. Като видял седящия цар, той изтичал при него, прегърнал му краката и с пълни със сълзи очи започнал да моли, както умеел, за спасението на майка си.
Царят вдигнал на коленете си красивото и речовито момченце и попитал:
- Кого повече обичаш - мене или майка си?
Момчето отговорило:
- Обичам мама, затова и дойдох при тебе.
Умолявам те, заповядай да я развържат. Нека вземе и мене със себе си на мъчението, за което често ме е поучавала.
Царят попитал:
- Какво е това мъчение, за което говориш?
Изпълнено с Божия благодат, която действала в него, момченцето отвърнало:
- Мъчението се състои в това, да умреш за Христа с цел пак да живееш с Него.
Царят попитал:
- А кой е Този Христос?
Момченцето отговорило:
- Ела с мен в църквата и ще ти Го покажа.
И като погледнало отново към майка си, детето с плач казало:
- Пусни ме. Ще отида при мама.
- А защо дойде при мене, като остави майка си? - възразил царят. - Не отивай при нея, а остани с нас. Ще ти дам ябълки, орехи и всякакви красиви плодове.
Така царят беседвал с него като с обикновено дете, предполагайки детски разум в него. Но детето превъзхождало възрастта си по разум и му отговорило сериозно:
- Няма да остана с вас, а искам да отида при мама. Аз мислех, че ти си християнин и дойдох да те моля за майка си. А ти си иудеин. Затова не искам да остана при тебе, пък и нищо няма да взема от твоите ръце. Искам само да ме пуснеш при мама.
Царят се удивил на разума на детето. А то, като видяло, че майка му е хвърлена в огъня, силно ухапало царя. Почувствал болка, царят го отблъснал от себе си и заповядал на един от стоящите там велможи да го вземе и възпита по иудейския закон в ненавист към християнството. Велможата взел детето, и, като се чудел на разума му, го повел към шатрата си. По пътя срещнал свой приятел и започнал да му разказва за детето. Те стоели недалеч от огъня и то, като изтичало, прегърнало майка си и изгоряло заедно с нея. Така майката и синът станали благоуханна жертва всесъжение пред Бога.
Слава на Бога, Който дал мъдрост на малкото дете, за да се изпълнят над него прорческите думи: “Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.”[
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
http://www.pravoslavieto.com/life/10.24_sv_Areta.htm
III ЧАСТ- ОТСИЧАНЕ ГЛАВАТА НА АРЕТА
ПОДВИГЪТ НА МАЙКАТА И
МАЛКОТО И МОМЧЕ
На другия ден, като седнал на високо място, царят повикал Арета със сподвижниците му, на брой около триста и четиридесет мъже. Когато те застанали пред царя, той се обърнал към Арета, като към най-старши, и казал:
- Ти, мерзки човече, възстана против нашата власт, възбуди целия град против нас и заповяда да се съпротивлява срещу нас. Ти застави гражданите да се подчиняват на думите ти като на закон, а нашите закон и заповеди отхвърляш. Ти научи народа да почита Разпнатия като Бог и да счита за помощник Тогова, Който Сам на Себе Си не помогна, като Го разпъваха. Защо не последва своя баща, който, управлявайки, се подчиняваше на царете преди нас? Наистина си достоен ти и всичките ти последователи за мъчения, подобно на мъжете и жените, които вече предадохме на смърт и на които Синът на Мария и дърводелецът не можа да окаже никаква помощ.
През това време старецът стоял в размисъл, силно страдайки от горделивите думи на богомерзкия цар. След това въздъхнал от глъбините на сърцето си и казал:
- Не ти, царю, си виновен за всичко това, което стана, а нашите граждани, които не послушаха съвета ми. Аз ги съветвах да не отварят градските врати на тебе - човек хитър и лукав, но мъжествено да се борят с тебе. Но те не приеха думите ми. Аз исках да изляза с малък отряд срещу всичките ти войски, както някога Гедеон против мадиамците, понеже се надявах на моя Христос, Когото ти сега хулиш. Той би ми помогнал да надвия, победя и унищожа теб, безбожния клетвопрестъпник, забравилия установения между нас договор, по който ти с клетва обеща да запазиш града и гражданите.
Един от седящите заедно с царя казал на светеца:
- Така ли ви учи Моисеевият закон?
Той заповядва: “Съдиите не злослови и началника на твоя народ не укорявай.”
При това и вашето Писание учи, че трябва да почитате царя, не само добрия и кроткия, но и опърничавия
Светият му отговорил:
- Нима не си чувал какво е казал на Ахав пророк Илия?
Когато Ахав се обърнал към Илия с думите: “ти ли си, който смущаваш Израиля?”. Илия тогава му казал: “не аз смущавам Израиля, а ти и бащиният ти дом.”Виж: той не само Ахав, но и целия му дом изобличил и укорил, но закона не е нарушил. Пък и всеки, който благоговейно почита Бога, не нарушава закона, когото изобличава царя за нечестието му - царя, който не се побоя да хули Бога и злослови Създателя. Аз обаче виждам, че вие пренебрегвате Божието дълготърпение и се стремите към това и ние да постъпим като вас. О, неправедни, безбожни и безчовечни царю! Така ли постъпи с нас, както обеща? Такава ли правда е прилична за царя? Такива ли бяха царете, управлявали преди тебе? Наистина - не бяха такива, но бяха добри и кротки, милосърдни и правдиви, пазещи казаната от тях дума и оказващи милост на народа си. А ти си клетвопрестъпник, не можеш да се наситиш на човешка кръв! Знай, обаче, че всезнаещият Бог скоро ще те низвергне от царския престол и ще го даде на човек вярващ и добър, а също ще възвиси християнския род и ще съзида църквата, която ти изгори с огън и сравни със земята. Що се касае до мен, считам се блажен, тъй като в дълбока старост, на деветдесет и пет години, видял синове на синовете си и дъщери на дъщерите си, приемам мъченическа кончина и родния си град принасям със себе си жертва на Бога.
Като се обърнал след това към народа и към своите другари по мъчение, той започнал да говори така:
- Граждани, приятели и близки мои!
Ние се излъгахме, като повярвахме на клетвата и лукавите думи на този безбожен цар. Сега виждаме неправдата му и чуваме богохулните му думи. Добре щяхме да направим, ако се бяхме възпротивили във война и бяхме стояли крепко до края! Бог щеше да ни помогне да го победим. Но тъй, като се случи иначе, сега ни предстои: или да се покорим на врага, да живеем бедствено в този временен живот, или да не се подчиним, да приемем блажена кончина и с това да се постараем да наследим чрез страданието безсмъртна слава. Какво може да бъде по-славно от мъченичеството и по-почтено от страданията за Христа! Отдавна имах мисъл и желание да претърпя мъки заради Христа. Сега, като получих желанието и намерих търсеното, аз се радвам и съм готов веднага да умра. А вие, братя, не се страхувайте и не бъдете малодушни. Не търсете привързаности към временния живот, за да не би заради тях да се лишите от вечния живот. Така ще се хвали и нашият мъчител, ако отвърне със заплахи някого от нас от светата вяра. Ще се превъзнася в своята гордост, като че е победил всички, а който замисля да се отрече от Христа - Вечния Живот, нека незабавно излезе от нашата среда. Нека се отдели от единодушния и единомислен наш сонм и не носи напразно името на християнина. Всеки, който се отрече от Тебе, Христе, Слове Божий, заради временния живот, нека се лиши от него! Ако някой от моите сродници или близки, побеждаван от желание за временни блага, остави Тебе, Създателю, и тръгне подир скверния цар, то не му давай, о, Царю Христе да се наслади на това, което му се струва благо и утешение, но нека го постигнат всякакви бедствия и несгоди!
Когато светецът казал това, всички християни без изключение казали, като проливали топли сълзи:
- Бъди спокоен, наш вожде и учителю! Никой няма да те остави, никой не ще се отдели от нашия сонм. Всички ние сме готови преди тебе да умрем за Христа и да приемем блажена кончина.
На това свети Арета отвърнал:
- Аз ще тръгна с вас. Ще умра пръв и ще ви бъда предводител. Както ми дадохте предводителство в града, така дайте ми и тук пръв да се явя пред Христа.
След това добавил:
- Ако някой от синовете ми остане жив в светата вяра, нека той бъде наследник на имуществото ми. От него три селища давам на Светата Църква, която скоро ще бъде възстановена. Понеже този беззаконен мъчител скоро ще погине, а Христовата Църква в този град скоро ще се утвърди и процъфти като ален цвят, умит от кръвта на толкова Христови раби.
Като казал това, свети Арета благословил народа и, като вдигнал очи към небето, възкликнал:
- Слава на Тебе, Господи, за всичко, което се случи!
След това се обърнал към царя и казал:
- Благодаря ти, царю, че има търпение и не прекъсна моите думи, но ми даде време да побеседвам с приятелите си. Сега вече не се бави, но прави, каквото искаш, понеже виждаш нашата решимост. Ти узна нашия начин на мислене и виждаш, че няма да стане това - да отхвърлим Христа и да последваме твоето безбожие.
Като видял тяхната непреклонност, царят осъдил всички на смърт. Отвели светиите при един поток, наричан Одиас, за да ги погубят чрез посичане. Когато стигнали посоченото място, те се предали на усърдна молитва, като казали:
- Господи, Господи! Надежда на нашето спасение!
Ти осени със силата Си главите ни в деня на борбата. Сега ни изведи във вечния живот, понеже не обикнахме нищо друго повече от Тебе - нито отечеството, нито сродниците, нито богатствата, но всичко оставихме заради Тебе. Дори и живота си презряхме и се уподобихме на овце, водени на заколение. Молим Те смирено: отмъсти за кръвта на Твоите раби, простри ръка към гордостта на нечестивия цар, приеми под защитата Си децата на умрелите за Тебе хора, утвърди града, който се хвали с Твоята честна кръв, Кръста и страданията Ти. Ти виждаш какво направиха с нас враговете Ти - разориха благолепието му, оскверниха светинята Ти и изгориха Твоя храм. Въздигни го отново и дай скиптъра на християнски царе!
Още по време на молитвата воините започнали да убиват светиите. Най-напред отсекли главата на светия и велик Арета, като предводител на християните, а подир това и на всички останали свети мъченици.
По такъв начин всички те триста и четиридесет мъченици приели блажена кончина.
На това място се намирала и една вярваща жена, гражданка на този град. С нея бил и синът , малко детенце на не повече от пет години. Като видяла посичането на светите мъченици, тя притичала до тях, взела малко кръв и помазала себе си и сина си с нея. След това се изпълнила с ревност и проклела царя, като високо възгласяла:
- Да бъде на този иудеин същото, което и на фараона.
Воините я хванали, и, като я довели при царя, разказали му думите .
Царят не позволил да каже нищо, за нищо не я попитал, а веднага заповядал да я изгорят на клада.
Когато запалили големия огън и мъчителите започнали да връзват блажената жена, за да я хвърлят в него, малолетният ѝ син заплакал. Като видял седящия цар, той изтичал при него, прегърнал му краката и с пълни със сълзи очи започнал да моли, както умеел, за спасението на майка си.
Царят вдигнал на коленете си красивото и речовито момченце и попитал:
- Кого повече обичаш - мене или майка си?
Момчето отговорило:
- Обичам мама, затова и дойдох при тебе.
Умолявам те, заповядай да я развържат. Нека вземе и мене със себе си на мъчението, за което често ме е поучавала.
Царят попитал:
- Какво е това мъчение, за което говориш?
Изпълнено с Божия благодат, която действала в него, момченцето отвърнало:
- Мъчението се състои в това, да умреш за Христа с цел пак да живееш с Него.
Царят попитал:
- А кой е Този Христос?
Момченцето отговорило:
- Ела с мен в църквата и ще ти Го покажа.
И като погледнало отново към майка си, детето с плач казало:
- Пусни ме. Ще отида при мама.
- А защо дойде при мене, като остави майка си? - възразил царят. - Не отивай при нея, а остани с нас. Ще ти дам ябълки, орехи и всякакви красиви плодове.
Така царят беседвал с него като с обикновено дете, предполагайки детски разум в него. Но детето превъзхождало възрастта си по разум и му отговорило сериозно:
- Няма да остана с вас, а искам да отида при мама. Аз мислех, че ти си християнин и дойдох да те моля за майка си. А ти си иудеин. Затова не искам да остана при тебе, пък и нищо няма да взема от твоите ръце. Искам само да ме пуснеш при мама.
Царят се удивил на разума на детето. А то, като видяло, че майка му е хвърлена в огъня, силно ухапало царя. Почувствал болка, царят го отблъснал от себе си и заповядал на един от стоящите там велможи да го вземе и възпита по иудейския закон в ненавист към християнството. Велможата взел детето, и, като се чудел на разума му, го повел към шатрата си. По пътя срещнал свой приятел и започнал да му разказва за детето. Те стоели недалеч от огъня и то, като изтичало, прегърнало майка си и изгоряло заедно с нея. Така майката и синът станали благоуханна жертва всесъжение пред Бога.
Слава на Бога, Който дал мъдрост на малкото дете, за да се изпълнят над него прорческите думи: “Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител.”[
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.
http://www.pravoslavieto.com/life/10.24_sv_Areta.htm
Можете да се регистрирате ТУК.