Брегът на мечтите може да бъде и в края на едно море...от слънчогледи...
С обич за вас, приятели:
СЪНУВАХ ТЕ РУСАЛКЕ
Автор: Илиана Фончева, снимка: интернет
Сънувах те, Русалке…В слънчогледи.
В едно море от слънчеви лица.
И тичаш с дива нежност, а след тебе -
опитвах да догонвам смелостта.
Загърбил бях във мен онази хубост,
в която си без роля, за света…
Ехти смехът със волната ти лудост
и все те губя - някъде в страха.
А там приглася ехо надалече,
на звънкия, почти забавен глас…
Изплува спомен от любима песен
в душата ми - с мелодия за нас.
А ти не спираш…Чувам твоя трепет
на толкова красива свобода!
Ръце простираш дълго към небето
със поглед - в слънчогледени слънца.
Лудетино, не можеш да ги стигнеш -
във мигове ще грееш като тях!
Море от слънчогледи в теб ще виждам,
дори да ме разплаква твоя смях…
Русалката за мен ще си останеш
в съня ми, дето щастие зове...
И бряг за теб с мечти ще стигаш само
в сърце - със слънчогледено море!