Давах му всичко ,давах му себе си всеки ден ,всеки час ,всяка минута и всяка секунда аз бях изцяло негова и го правех ,защото това го радваше. Обичаше да съм негова ,защото аз бях толкова безпомощна ,а той просто ме контролираше , беше толкова властен .Беше усмихнат ,а за мен усмивката му беше наркотик и ,въпреки че той беше като всички други мъже ,искаше всяка да е негова ,аз пак го обичах. Той не казваше ‘‘обичам те,, а просто правеше нещо с което да го покаже ,може би малко нещо ,но се опитваше . Карахме се ,а после се търсехме, знаехме че заради една караница няма да се оставим или поне аз не бих го оставила. Виждах го толкова рядко ,че понякога забравях гласът му и аромата му. Беше 5 минути до мен и после 55 далече и никога не ми каза защо . Понякога дори не знаех къде е ? Нямах идея какво се случваше с него и това ме караше да викам ,плачех ,защото той ме нараняваше с тази тайнственост . Аз не го познавах ,а той ме познаваше по –добре от самия себе си. Знаеше какво ме ядосва и когато правеше нещо ,което на мен няма да ми хареса се опитваше да ми го каже по начин ,по който бих разбрала ,но аз никога не го разбирах и още не мога да го разбера. Сега когато всичко приключи виждам своите грешки , виждам и неговите ….
Вече не помня аромата на парфюма му ,не помня прегръдката му ,нито пък вкуса на устните му ,но помня ,че бях луда по него и го обожавах !!!!