Майчини тревоги
Как да те предпазя, малка моя?
Този свят е толкова жесток.
Хората не са отдавна хора,
нито любовта им е любов.
Ти растеш добра и доверчива,
аз от страх и мнителност не спя.
Как жадувам чашата горчива,
пълна със злини, да ти спестя.
Тръпне в мене майката-орлица,
плаче от безсилие и яд -
след като за пукната жълтица
даже брат продава своя брат,
кой ще те обича, малка моя,
кой ще има толкова кураж...
Щом пораснеш свършва мойта роля,
ролята на предан, верен страж.
Ти сама крилете ще разпериш,
своя кръст сама ще понесеш,
свои върхове ще изкатериш,
водена от жажда и копнеж.
Няма да съм вечно твоя сянка,
твой другар обаче - цял живот!
Знай, че в труден миг добрата майка
дава дом, прегръдка, кислород.
Васка Мадарова