Човек се ражда за да е добър
и себе си на други да раздава,
но често там под лунния бакър
е плакал сам от другите раняван...

А всеки има свой измислен блян
след който може цял живот да тича
той през света минава неразбран
обичал силно,ала необичан...

И озлобен,настръхнал влиза в бой
дори със тези дето силно люби
и много късно осъзнава той
в излишни битки колко е загубил...