ОДА ЗА ГЪЗА -ПРЕМИЕР

Веднъж гъзът, ръцете и главата
в една прекрасна сутрин за кашмер
решили да избират със краката
кой от тях да стане премиер.

Естествено, че аз, рекла главата.
Мисля, смятам, мога да реша.
Мога да оправя канавата
на всичко без да сбъркам и сгреша.

Какво от туй? - отвърнали ръцете.
Те били много сръчни и курназ.
Всичко вършим само ние, двете
и нищичко не става тук без нас.

Тогава се намесили краката,
черни, щото ходят из бъза
и рекли със усмивка грубовата:
"Предлагаме, да изберем гъза!"

Те били нещо със гъза авери,
сраснати със него цял живот
чрез панталони и чрез жартириери-
негова опора, ход и свод.

Главата и ръцете побеснели.
Възроптали те със маниер.
Какви са тези врели-некипели?
Как може гъз да стане премиер!?!

Не може туй въобще да се приеме!
Кво може той? Да стори показно!
Да пръдне може, виж, по някое време
или да тръсне някое лайно?!?

Гъзът естествено мълчал кат' гъз,
щот' мислел, че така е по солиден.
Три думи само знаел той накръст
и взел, че се направил на обиден.

Стиснал си червото мълчешком...
Отминал ден, след него два дни, три дни.
Редели се симптом подир симптом
и станали нещата очевидни.

Главата заболяла я глава.
Да! - мислела си тя. Това е краят!
Ръцете мърдали едва-едва,
не знаели от зор какво да правят.

На петия ден увяхнали съвсем
и казатли със глас заупокоен:
Добре де! Дай гъза да изберем!
Той от всички нас е най достоен!

И станал премиер гъзът пишман.
Превърнал се във фактор ръководен
дет се вика, тъй - от зор-заман,
ама всъщност и от глас народен.

Изводът от този стих е къс,
господа разумни и госпожи!
За премиер е нужно да си гъз
и да има кой да те предложи...