Преди си мислех, че знам какво е любов. Измервах я в броя целувки, разговори, снимки, подаръци, общи приятели, дати. Непрестанно търсех доказателства, които да могат да се видят, докоснат, преброят. Повече, за да се уверя сама, че я има. По-малко за пред другите. Днес знам, че любовта не е фойерверки. И когато я има наистина, е тиха. Влиза на пръсти. Събужда се първа. Прави закуска. Помни как обичаш кафето си. Не забравя след всяко “как си?” да попита “а ти?” Предлага своята страна от леглото, за да не ти духа. Прегръща те силно, когато е студено. Върви пред теб, когато духа. Прощава. Доверява се. Пуска радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се да те пита дали имаш нужда от нещо, когато си болен. Дава ти вяра, когато си загубил част от твоята. И увереност. И споделя с теб мъдростта си. И не те съди. И носи свобода!