/Добромир Радев/
Много боли, когато
усетиш,
че там си излишен, където
преди,
си бил ти очакван, си бил
и
обичан,
пред теб са се клели във
обич дори....
Много боли, когато си
тръгне
от теб без причина тя -
любовта..
Когато останеш, самотен и
тъжен,
с бутилка ракия и чаша в
ръка...
Много боли, когато се
вгледаш,
във сенките тъмни под
твоите очи...
Които животът - този
палав
художник,
без да пита, без жал,
изведнъж сътвори..
Много боли, когато
загубиш,
надежда, че нявга ще
бъдеш
щастлив..
Недей се отчайва, недей
се
предава,
просто привиквай с
болката
ти...