Автор /Лъчезар Иванов/ 14.10.2017г.
Заложници на есента

Всяко листо крие своята история
носи тъга щастие или меланхолия
а нашата връзка бе бурен листопад
но нямаше истина сред ледения град ...

Нощите стават все по-мрачно дълги
дните са един кратък красив каданс
спомените са със безутешност пълни
отмина нашия невъзможен романс ...

Есента внесе в сърцата ни студ
щастието ни се строполи като труп
изгуби се сред много паднали листа
красящи земята както нас любовта ...

Но отминаха топлите сутрини споделени
спим разделени и нощите са помрачени
отворихме кутия пълна с празнота
и станахме декор сред пустошта ...

Цветни листа докато скърбим ни заобикалят
но ни носят само хлад докато върху нас падат
душите ни в този черен сериал ранени плачат
и отчаяно търсещи щастие ужасно се мъчат ...

Есента ни затвори в един чувствен ковчег
където желанията от болка се задушават
участваме в една безумна кървяща сеч
и в самотата само разбити надежди остават ...