Сигурно всеки от вас е губил безвъзвратно любим на сърцето човек. И познава вкуса точно на тези тежки сълзи. Времето няма сила над болката. Тя си намира място дълбоко и навътре в нас, прилепена до любовта, която не си отива с човека, а още по-осезаемо напомня за себе си. Моментите, които буквално разкъсват душата ми на парчета.
Виновна, че съм пропускала възможности за срещи, телефонни разговори за утре с оправданието "има време"".
Днес тях няма, а аз искам прошка и не мога да си простя за изпуснатите моменти и времето, което не мога да върна.
Остават ми само мислените разговори, старите спомени и вярата, че са на едно по-добро място.
Бог да прости нашите близки.
АМИН!