Няма да се извинявам, че понякога обичам сам да пия кафето си - просто предпочитам мълчанието, пред това да споделям времето си с хора, които бълват непрекъснат поток от ненужна информация за мен. Няма да се извинявам, че допускам малко хора до себе си -какво да си говоря с някой, който е далеч от светоусещането ми. Самотата не е да си сам, а да си свободен, и да бъдеш себе си. Самотен можеш да си и в стая с 20 души, които не докосват нито една струна в душата ти... Тогава е страшно. Няма да се извинявам, че не се отказвам, и че дори в най-тежките моменти намирам сила да вярвам в щастливия изход на нещата. Няма да се извинявам, че понякога избирам да съм сърдит и начумерен .. просто фалшивите усмивки не ми приличат. Няма да се извинявам, че харесвам света си и малкото хора, които са в него. Няма да се променя и няма да го напусна, само за да докажа нещо на някого. "
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.