Аз не зная дали те измислих
или в нощ, като тази дойде.
Ти изпълни копнеещи мисли
със живот и ме взе на ръце.
Аз не зная дали те целувах,
но усещах дъхът ти по мен.
Полудявах ли, или сънувах,
но се молех сънят да не спре.
Аз не помня чертите ти даже,
издълбани са в моето сърце.
Ти пулсираш във погледа влажен
и ухаеш на малко момче.
Аз не мога да спра да те мисля
и косата ми плаче за теб.
Сутринта идва с твоята мисъл,
с твоя поглед и с твоите ръце.

Маргало