Знаеш ли,не мога да съм силна?!

Знаеш ли,не мога да съм силна
и чрез сълзи сънища да викам,
които така и не изплаках,
а завързах нощта като престъпница,
за да не показва през деня,че тъгувам.
Знаеш ли,не мога да съм силна
и дори да се събудя нямам сили.
Опоява ме нещо...но не сънувам приказки
и пак ми се плаче на събуждане.
А сълзи няма...и всичко е безвкусно,
Търсейки дори светлина във свещта,
открих Луната от дните...
Онази пък не изгряла Зора,
в нощите заслепява очите.
Как се обръща всичко така,
не просто надолу с главата?!
Знаеш ли,не мога така,
вместо към високото,
към дупка да вървя.
И да стена,докато ти заспиваш,
заплетен от пъзела неподреден.
Вечно появяват се нови частици,
затова не цял ще е поне...
поне до края на дните ни.

25.06.2013 година
Галина Петрова Данкова