Объркана. Разпиляна. Фалшива. Замислена. Търсеща очите му... Знаеш ли какво е да ти липсва някой?! Знаеш ли какво е да те игнорира човекът, чието единствено внимание искаш?! Знаеш ли какво е да е безразличен към теб човека, за когото единствено мислиш?! Защото аз знам, приятелю. Всеки ден се опитвам да се преборя с чувствата си! Всеки ден се опитвам да накарам сърцето си да спре да го обича. Знаеш ли какво е всяка вечер да заспиваш плачейки, а на сутринта да си принуден да залепиш фалшивата усмивка, за да избегнеш въпросите? Знаеш ли какво е всеки ден да виждаш единствения човек, който може да те накара да се усмихнеш и заради който сърцето ти бие така учестено, да прави щастлива друга?! Знаеш ли какво е искрицата надежда да не угасва в теб и да продължаваш да се надяваш, че телефонът ще позвъни? Знаеш ли какво е да крещиш, а да няма кой да те чуе? Знаеш ли какво е да даваш всичко, до последно да се раздадеш, а то да бъде малко...? Но като наивница и глупачка да продължаваш да се бориш, за човека, на който му е все едно!? Защото аз го направих! Сринах, стъпках и оплюх самочувствието, гордостта и достойнството си! Разбиха като стъкло сърцето ми на милиони парченца, ограбиха душата ми, но и това не бе достатъчно... Иска ми се да можех да захвърля всички ненужни чувства на боклука. Иска ми се да можех да бъда щастлива, също като теб, без значение, че разбих нечии мечти и живот! Иска ми се да можеше да видиш колко празна и пуста ме направи. Иска ми се да можеше да погледнеш дълбоката, черна болка в очите ми.... Искам да ме прегърнеш, за да усетиш студенината ми, да усетиш мрака и тъмнината, в която се намирам... Иска ми се да можеше да ме целунеш, за да усетиш горчивината ми... Защото... знаеш ли какво е да не се отказваш от човека, за който си едно нищо? Знаеш ли какво е да ти пука за човека, който те пренебрегва и подиграва? Знаеш ли какво е да си като една пречка, нещо незначително по пътя на човека, който за теб е целият свят?! Знаеш ли какво е някой да бърше сълзите ти и да ти казва: „Обичам те”, и точно този някой да ти се иска да е онзи, който не пуска сърцето ти?! Защото отблъсквам всеки – не мога на никого да дам това, което дадох на теб... Чувствал ли си се сам, така сякаш никой не може да те разбере? Чувствал ли си се лъган, мамен и предаден?! Защото когато се появи някой човек в живота ти, който грабне вниманието ти, ти му се доверяваш и споделяш с него болката и радостта си. Мислиш си, че този човек е различен, няма да те нарани! А след той си отива и единственото, което ти остава да направиш е да бъдеш силен! Да бъдеш корав и да не се предаваш. Но как?! Как след като човекът, който те прави цяла, е далеч от теб? Как след като единственото, което си имал... едничкия смисъл, който е притежавал животът ти.. просто си е отишъл? Човекът, на който си държал, човекът, за който всичко си правил... реши да те предаде... кажи ми как да продължиш? Сега с кого да споделиш? Сега си сам, нещо ти липсва, друго малко по-малко те убива... А едни горчиви сълзи се стичат по лицето ти. Как да събереш мислите си, като единственото, което виждаш е образа му... ТРЯБВА да продължиш... макар и незавършен. Знаеш ли какво е да гледаш болката право в очите, да следваш Дявола, а в очите на любовта да се изсмееш? Защото знам, да, приятелю, много добре знам! Понякога ми се иска да бъда като безразличните хора.. Просто да стоя отстрани и да гледам. Нищо да не ме засяга и наистина да не ми пука! Но не съм от тях. Твърде чувствителна и емоционална съм. Твърде много ми пука за хора, които пет пари не дават за мен. Твърде много правя за хора, които не заслужават това! И все пак къде сгреших, приятелю? Защо и аз малко нежност и топлина не получих... Защо в трудните моменти хората, които твърдяха, че ме обичат, просто изчезваха? Не заслужавам ли поне веднъж да чуя: „Държа на теб”... Къде сгреших, приятелю? Нима там, където изпитах за първи път любовта? Нима там, където ме нараниха? Там, където сълзи от очите ми капеха, а хората, в които вярвах в очите лошо ме гледаха? И сега дори с разпиляно, разпокъсано и раздрано сърце, аз продължавам! Защото има нещо стойностно, нещо истинско... което не ми позволява да се предам! Защото съм силна! Защото искам! Защото зная! Защото мога! Защото съм себе си!!!