НЕ УБИВАЙ ДУШАТА МИ

Не убивай душата ми с мълчание,
виж, дори небето се намръщи,
а цветето красиво на перваза
и то ... усмивката си скърши!

Не убивай душата ми с мълчание,
маша не ставай на чужди сетива,
очите ми от обич не изпразвай,
не ме отричай с грозна тишина!

Не убивай душата ми с мълчание,
место за мен в сърцето запази,
че утре може би ще ти потрябвам,
със малките, но истински неща!

Не убивай душата ми с мълчание!
Последен пристан е твоята душа!
Към мене не оставай безразлична!
Бъди дете, но повече жена!

Петър Пацев