КАТО ПЯСЪК В ШЕПАТА
Като пясък в шепата
изтича времето...
Броени мисли не остават!
Спомени, и чувства
стиснал здраво,
пътеката си извървяват!
Така било е винаги,
така ще бъде!
Самотна птица се завръща!
В своето летене
с душа и тяло,
човекът тялото напуща!
Петър Пацев
Можете да се регистрирате ТУК.