ИЗМИСЛИ МЕ
Измисли ме ти, поне веднаж,
в късна нощ и в полудрямака,
ще дойда аз, неканен мъж,
докоснал те със плаха сянка.
Ще полегна малко, сам до теб,
на вън оставил тъжни мисли,
дъждът проплаква тихо, лек -
душата ми от рани чисти.
Да бъдеш моя, а аз пък твой,
да бъдеш търсена, мечтана…
Да нямаш сън и миг покой
от мене силно пожелана.
Измисли ме ти, поне веднаж,
поне веднаж ме прегърни,
ще дойда аз, неканен мъж,
с любовта си бурна ме дари.
Петър Пацев
Измисли ме ти, поне веднаж,
в късна нощ и в полудрямака,
ще дойда аз, неканен мъж,
докоснал те със плаха сянка.
Ще полегна малко, сам до теб,
на вън оставил тъжни мисли,
дъждът проплаква тихо, лек -
душата ми от рани чисти.
Да бъдеш моя, а аз пък твой,
да бъдеш търсена, мечтана…
Да нямаш сън и миг покой
от мене силно пожелана.
Измисли ме ти, поне веднаж,
поне веднаж ме прегърни,
ще дойда аз, неканен мъж,
с любовта си бурна ме дари.
Петър Пацев
Можете да се регистрирате ТУК.