ИЗМИСЛИ МЕ

Измисли ме ти, поне веднаж,
в късна нощ и в полудрямака,
ще дойда аз, неканен мъж,
докоснал те със плаха сянка.

Ще полегна малко, сам до теб,
на вън оставил тъжни мисли,
дъждът проплаква тихо, лек -
душата ми от рани чисти.

Да бъдеш моя, а аз пък твой,
да бъдеш търсена, мечтана…
Да нямаш сън и миг покой
от мене силно пожелана.

Измисли ме ти, поне веднаж,
поне веднаж ме прегърни,
ще дойда аз, неканен мъж,
с любовта си бурна ме дари.

Петър Пацев
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.