ЗАДУШНИЦА

Не плача на задушница, а чакам
от оня свят да ме споходи мъдрост.
Отдавна се отказах да оплаквам
събляклата плътта човешка същност.
И вярвам, че любимите ни хора
обичат и живеят в друго време,
и можем да ги чуем как говорят,
притихнем ли, за да ги пуснем в себе си.
Те идват във съня да ни погалят,
от думите на песен се усмихват,
подкрепят чрез ръката на приятел,
присядат на трапезата ни тихо.
Задушница е нашата покана
и нашата най-истинска победа
на вярата ни, че смъртта я няма
когато любовта ни в нея гледа.

Мария Лалева,