ПОСЛЕ…

Живяхме…
Двама горяхме -
тела и мечти…
После…
Нещо се случи,
откъсна се в нас,
две болни души!

Самота…
Посви се нощта
от болка и смут …
После…
Скитници вече,
дни се редяха,
сковани от студ!

Любовта ни…
Тя не остави
стъпките неми…
После…
С воал ни покри,
тихо, безлико,
смазващо бреме!

Петър Пацев