"Любовта ѝ обещание за хаос е, момче
Всички клечки кибрит е скътала във джоба си
А огънят, който разпалва
Е най-сладкият порок
Който ще отпият някога устните ти
Затова събирай си акъла и нарамвай дисагите
Не да сваляш звезди, не да късаш цветя
А да тръгнеш след нея и да не се спираш
Докато не стане твоя
Така се взема жена, момче
Така се иска жена
Независимо от всичко и на всяка цена
А ако гърлото ти прекалено нежно е
За целия огън, който ще изсипе във него
Не я докосвай и не я поглеждай
Не посягай към чуждо сърце от прищявка
Защото понечиш ли да угасиш
Разпаления вече огън
Тя никога няма да е същата"

"По бреговете на Октомври" - Дияна Никова