Кръстов ден е - 14 септември 1903 година. Изминали са 57 дни от Илинден, откакто в Битолско гори пожарът на въстанието. Изминали са 40 дни от Преображение, когато пламва Одринско. На 14 септември по решение на окръжния конгрес трябва да избухне въстанието в целия Серски революционен окръг. Решено е да се действа с четите и “никой да не увлича населението в борбата”. Но нещата се променят. В Разложко се събират четите на ВМОРО и четите на Върховния комитет на брой около 1100 души. Решават да се нападне и превземе Разлог. За целта четите на Владимир и Владислав Каназиреви и на Георги Кондев се промъкват в града, за да вдигнат въстанието.
На 15 септември рано сутринта четите са разкрити и турците започват претърсване на къщите. Въстаниците и четниците започват сражения, но силите са неравностойни и борбата в града се превръща в грозна сеч. Турците запалват “Крапата махала”, опожаряват над 95 къщи и са убити и изклани около 45 души мъже, жени и деца. Четите напускат града. В местността “Андаците” на изхода от града четата на Георги Кондев попада на засада. В сражението загиват шест от четниците, а войводата е ранен, но успява да се спаси.
15 септември 1903 г. е най-страшния ден за Баба Магдалина Юрукова. Геройска българска майка родила 12, но успяла да отгледала осем деца. И осемте си сина тя ще възпита в любов към родината. Двама от тях - Иван и Петър влизат в редовете на ВМОРО. Този ден двамата и сина и двамата и братя Костадин и Димитър Кулини са в града в четата на Георги Кондев. За майчиното сърце гърмежите от сражението в местността “Андаците”отекват още по-тревожно. Не може да повярва на мълвата, която се разнася за загиналите. Наистина ли са нейните деца? Как да разбере? Освирепелите турци не допускат никого да приближи до убитите и съсечени четници. От друга страна те искат да разберат кои са убитите, откъде са. Ако са от града – какво ще стане с техните къщи и техните близки.
Въпреки всичко баба Магдалина тръгва и прикривайки тревогите и скръбта си минава кордона с невъзмутимото “Не ги знам. Християни са, да ги погреба.” И майката понася в престилката си непосилен товар – главите на двамата си сина и двамата си братя. Твърдо минава турските редици и вместо да рони сълзи, от престилката и капе лепкава кръвта на закланите и деца и братя.
Още мъки ще трябва да понесе баба Магдалина. Третият и син Спас загива в сражение с турците, като доброволец в Македоно-Одринското опълчение по време на Балканската война през 1912 г. при Дедеагач. Четвъртият – Владимир загива по време на Междусъюзническата война през 1913 г. в сражение с гърците край Кукуш. И въпреки всичко не унива. Когато българската войска влиза в Разлог на 24 октомври 1912 г., гордата майка повежда хорото на свободата. Носи своята мъка по загиналите си деца и близки цели 102 г. до 1965 г. когато напуска този свят.
Затова, тази майка, отдала най-свидното – децата си, за свободата на родината, с гордост днес хората наричат “Разложката баба Тонка”.
Автор: Д-р Георги Тренчев
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.