Навярно...
Навярно тъжиш за дните без тъга,
онази дружка любовта с кама в ръцете
нас двама безмилостно, жестоко раздра
обви ни със своя плащ печален, чак до върховете.

Днес аз сама в живота гаден,
без обич в крахта,
ти обичан си ала сам и жаден
за изворна вода угасила в теб жарта.

Слънцето така напича
и напомня ти за мен,
как горещо си бил обичан,
кога ще свърши този скапан ден?!

Нощта в която заспиваш самотен,
сякаш търсиш някой в теб спотаен,
не заспиваш, а в леглото се мяташ смутен
от тиха та тишина за първи път удивен.

Вярваш в утрешния ден, вярваш
осъмваш накрай в мисли упоен,
вярвайки, че утре някому ще трябваш,
сънуваш с в топло сърце приютен.
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.