РЕФРЕН

Ах, този рефрен,
още жив е във мен,
пуснал котва в душата…
Като изгрев лъчист,
като спомен най - чист,
превърнал в образ мечтата.

За любов закопнял,
нежен зов засиял,
тихо, струнно приглася…
Тази песен във мен,
този малък рефрен,
този лик в плен ме унася.

Търсих те в този живот,
търсих те сам и суров,
под есенни кестени спряла…
Ти усмихваш се пак
и ме чакаш на крак,
макар като мен побеляла.

Ще те чакам в нощта,
стъпвай тихо сама,
за последната истинска среща…
Ще запаля аз свещ,
ти до мене ще спреш,
ще те помня - млада невеста.

Ах, този рефрен,
още жив е във мен,
пуснал котва в душата…
Прегърни ме любов,
чуй последния зов,
който чука днес на вратата.

Петър Пацев

Илюстрация: интернет
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.