АВТОШАРЖ

Господ ми е дал талант
да отстрелвам патки диви
и да гоня из сокак
само зайците скокливи!

Божия награда за това -
душата ми да е ранима,
бяга нейде в есента
сякаш сянка е незрима.

Не съм роден дори за смет -
радостите немислими,
ако бях поне добър поет,
щяха да ме заменят за сливи.

Вярно, щуркам се без път,
няма светлина в простора…
Диоген подпрян на дървен прът,
в бъчвата - самичък си говоря.

Шепнат:“ Луд e!“- и през смях,
казват:“Смахнат звездоброец!“
Не знаят те, че без размах,
не става ничий птичи полет.

Изгорих последните криле,
с вятъра без тях се нося,
дали ще се живее или мре,
решава тя - оная, дългокоса…

Господ ми е дал талант
да отстрелвам патки диви,
да бях поне изкусен музикант,
а то - „на вили, на могили…“

Петър Пацев
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.