България

Едно огнище и едно небе,
пътека десетина века дълга,
тракийска лира, роза и сърце,
жълтица, във месал завързана.
И още стомна със вода мълчана,
звезда, угаснала във крина жито,
една мечта, в юмруче детско свита,
молитва тиха, слава върху камък,
синджир и счупено крило на птица,
и песен, пръсната по нестинарска жар,
венец от тръни, майка и светица -
това е моята България!
Ивелина Радионова