Колко сме кротки... Колко сме тихи... Няма ни вик, нито смях...
Празните улици... Пълните чанти... Ето... Наистина – страх.

Дълго не вярвахме... Не е възможно... Всичко сега настрана...
Стойте по къщите... Почна и тука... Тази коварна война.

Плаче Италия... Адът на Данте... Тръпне Европа... Кошмар!
Сякаш сънуваме... Страшното идвало... Господи, колко съм стар!

Колко съм глупав навярно... Не вярвам... И си излизам навън...
Ето, все пак не е всичко замряло... Чувам трамвайния звън...

Кестенът вече съвсем е напъпил... Птички над него цвърчат.
Ето... Момчето си взе тротинетка... Нищо, че ще го глобят.

Три пъти дневно – жестоки статистики... Няма надежда за край.
Търсят лекарство... Къде е? В Америка? По-вероятно в Китай.

Сякаш се сбъдва онази илюзия... Човек за човека е брат!
Никога, никога не се е случвало... Заедно... Целият свят...

Влязъл съм вече в опасната възраст... Връщане няма от там...
Но ми се иска да доживея... Искам за Утре да знам...

Може би вече ще станем разумни... Може би даже добри...
Точно такива каквито в началото Някой ни сътвори.

23 март 2020г.