ЧОКИ - МОЯТА ЧЕРНА БУЛОНКА ......... .............................................................................. Там някъде горе танцува сигурно /с братовчедка си/, моят прекрасен Чоки... Казваше се Чочаро, но го наричахме Чочи или Чоки. Черна френска булонка - оригинална. Бях я купила от пътуващ цирков артист. От пръв поглед се влюбих в малката черна топчица, кретаща по тротоара. До тогава не бях се привързвала така към животно - а родителите ми гледаха какви ли не. Чоки внесе огромна радост в семейството ни /внучките още не бяха родени/. Обикалях с него след работа половината Плевен и хората се обръщаха да го гледат. Неустоим красавец - със сладка муцунка, с буйна черна козинка, къси крачета и весела опашчица. Когато с огромни усилия го подстригвахме, приличаше на таралежче. А как ни веселеше вкъщи, когато играехме с него с часове... Беше привързан повече към моя съпруг, вероятно защото го глезеше, а аз бях по-строга. Вечер усещаше рано-рано пристигането на колата със стопанина му. Заставаше, треперейки до вратата и когато той го гушваше, примираше от радост... Веднъж отидох с Чочи до близкия магазин, където седеше самотен пес . Очаквах, че е вързан, а той изведнъж с огромен скок се хвърли върху моето кученце. Сграбчи го за вратлето и започна да мете наоколо с него. Безпомощна, аз крещях като обезумяла. Най-сетне от магазина се показа стопанката на песа и спокойно го отведе, без да каже и дума... А аз не можах да се успокоя целия ден. Чочи беше в отчайващ вид и много зле нахапан. Но се оправи, с много грижи - след десетина дена стана предишното весело кученце. И така, повече от осем години. ... Наложи се да замина за месец на курс и за Чочи щеше да се грижи изцяло моят съпруг. Когато се прибрах обаче, но можах да си позная кучето. Ужасно напълняло, едва се движеше. Разбрах, че вкъщи през вечер-две са гостували приятели на съпруга ми. И пийнали, са го 'хранели' с бонбони... Жестоката захарна болест само за два месеца ми отне любимото животинче. Поддържах го с ампули инсулин за кучета, но... Краят му беше в ужасни мъки... Не мога да го прежаля... И не желая вече да гледам вкъщи куче, въпреки огромния ищах на моите внучки... Дорагеорг
Nikolina Pancheva
ако имаш животно се привържваш към него и ако стане нещо лошо с него го прежувавяш
преди 2 седмици
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.