От поета Николай Милчев:
ОТКУП ЗА БОЖЕСТВОТО
Това, което се случи на Черноморския бряг при летните сараи на Доган, освен беззаконие и цинизъм е и ярък образ на обожествяването на един човек. Там – в хладните коридори, зали и апартаменти на този хотел, дворец, пагода, пирамида или мавзолей, не живее човек, а Бог. Дворецът е някъде в дъното на пейзажа, самотен и величествен, и всичко около него е малко и ненужно.
Ние, от политиците до обикновените хора, мигахме и наблюдавахме как слабичкият и крехък философ от Дръндър се въздигаше към облаците, където са божествата. И слушахме химните и дитирамбите, и усещахме каденето на благовония. И трийсет години по-късно точно като героя от филма „Апокалипсис сега“ този бог се е затворил самотен и отегчен до смърт в пещерите на своята лятна прохлада. И всичко това – тази недосегаемост и свръхпоставеност, се дължи на тъжния и ужасяващ факт, че България изплаща ежегоден откуп на един човек и една партия за „спокойствието“ и „етническия мир“. Искаме или не искаме да го признаем, но България плаща откуп във вид на пари, облаги, обществени поръчки, имоти, власт, влияние и така нататък на една политическа личност и нейното обкръжение. И тази политическа личност е над закони, държави, континенти, мерки и теглилки, морал и нравственост.
И това е така, защото над крехката ни и полужива родина виси заплахата ежеминутно от етнически напрежения, сблъсъци, конфликти и всичко, каквото ви дойде на ум. И за да не се случва всичко това, ние плащаме на Божеството откуп – плащаме откуп със широко затворени очи и широко отворени одрипавели кесии.
И плащаме с унижения, с подмазване, с лъжи и угодничество.
Но наричаме всичко това политика, консенсус, толерантност, дипломация.
А българският флаг, захвърлен на земята от ядосан бодигард, е наистина ненужен там – на този остров на ориенталското спокойствие. Защото там не е България. И защото този бодигард е научен да пази тела и божества, а не някакви си флагове и трикольори.
Само ще допълня – божественият Доган съвсем не е единствен на нашия политически Олимп. Там за известно време като богове пребиваваха също Андрей Луканов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов. Обожествяван и сравняван с Левски беше и Волен Сидеров.
Всяка партия си имаше и църква, и светии, и Бог. И си ги има, и ще продължи да си ги има.
А ние ще продължаваме да носим дарове и да принасяме жертви.
Николай Милчев
ОТКУП ЗА БОЖЕСТВОТО
Това, което се случи на Черноморския бряг при летните сараи на Доган, освен беззаконие и цинизъм е и ярък образ на обожествяването на един човек. Там – в хладните коридори, зали и апартаменти на този хотел, дворец, пагода, пирамида или мавзолей, не живее човек, а Бог. Дворецът е някъде в дъното на пейзажа, самотен и величествен, и всичко около него е малко и ненужно.
Ние, от политиците до обикновените хора, мигахме и наблюдавахме как слабичкият и крехък философ от Дръндър се въздигаше към облаците, където са божествата. И слушахме химните и дитирамбите, и усещахме каденето на благовония. И трийсет години по-късно точно като героя от филма „Апокалипсис сега“ този бог се е затворил самотен и отегчен до смърт в пещерите на своята лятна прохлада. И всичко това – тази недосегаемост и свръхпоставеност, се дължи на тъжния и ужасяващ факт, че България изплаща ежегоден откуп на един човек и една партия за „спокойствието“ и „етническия мир“. Искаме или не искаме да го признаем, но България плаща откуп във вид на пари, облаги, обществени поръчки, имоти, власт, влияние и така нататък на една политическа личност и нейното обкръжение. И тази политическа личност е над закони, държави, континенти, мерки и теглилки, морал и нравственост.
И това е така, защото над крехката ни и полужива родина виси заплахата ежеминутно от етнически напрежения, сблъсъци, конфликти и всичко, каквото ви дойде на ум. И за да не се случва всичко това, ние плащаме на Божеството откуп – плащаме откуп със широко затворени очи и широко отворени одрипавели кесии.
И плащаме с унижения, с подмазване, с лъжи и угодничество.
Но наричаме всичко това политика, консенсус, толерантност, дипломация.
А българският флаг, захвърлен на земята от ядосан бодигард, е наистина ненужен там – на този остров на ориенталското спокойствие. Защото там не е България. И защото този бодигард е научен да пази тела и божества, а не някакви си флагове и трикольори.
Само ще допълня – божественият Доган съвсем не е единствен на нашия политически Олимп. Там за известно време като богове пребиваваха също Андрей Луканов, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски, Бойко Борисов. Обожествяван и сравняван с Левски беше и Волен Сидеров.
Всяка партия си имаше и църква, и светии, и Бог. И си ги има, и ще продължи да си ги има.
А ние ще продължаваме да носим дарове и да принасяме жертви.
Николай Милчев
Можете да се регистрирате ТУК.