Кубрат не загуби достойно, загуби след три тежки нокдауна и един ужасяващ нокаут още в петия рунд. Загуби от един невероятен спортист и професионалист. Не се държа достойно и след загубата. Първите думи на Кличко след мача бяха: "Кобрата е много добър боксьор, би се до края, игра мъжки. Трябва да му отдадем респект за това. Тази победа е за Украйна, слава на Украйна." Обратно на това Кубрат говори за мафия, за това колко велики сме българите, как "продължаваме напред" (около 47 пъти), и нито дума с уважение към противника (дано това се дължи на разочарованието му от загубата). Спортът ме е научил едно - винаги да уважавам противника! Винаги! Хвала за мощната поддръжка на българите в залата към Кубрат... но не се освирква победителя в един мъжки двубой и не се освирква химна на която и да било държава. Само който не разбира от бокс може да си мисли, че Кубрат може отново да бъде претендент за световната титла срещу Кличко. Такъв мач вече никога няма да има. Нашето момче има сили и възможности да продължи с успешните си изяви на ринга, но само ако се освободи от целия екип около него (за мен екипа носи основната вина за представянето на Кубрат, тях явно ги интересуваха само парите, които ще спечелят от този мач). Желая успех на Кубрат!
На другия полюс бе представянето на Крисия, Хасан и Ибрахим на детската Евровизия. Красота, чар, присъствие, глас... и всичко хубаво, за което още можете да се сетите. И макар да са на второ място, нашите деца ни накараха да се гордеем, че сме българи!
Нито Крисия, нито Кубрат успяха да станат първи, но успяха в едно - да обединят цялата българска нация, да ни накарат да забравим за миг за партийни, социални и етнически различия, за несгодите и тежкото ежедневие, за противопоставянето на българи срещу българи. България трябва да им благодари!