Обричам ти се. Днеска и завинаги.

Без ум и разум. И с душа и с плът.

И знай, че всичко светло в моя път

частица е от теб - за мен най-свидната.

Ах, колко дълго, страшно и мъчително

мълчах и трупах в своя страх нелеп

това, което сбирал бях за теб -

едната дума свята и спасителна.

Най-милата, най-святата, най-нежната.

А минала с мен в толкоз кал и мраз

дълбоко чиста я опазих аз.

Една и топла, пазих я с надеждата,

за всичко твое тя да е отплатата.

Аз само в нея можех да сбера

възторга от душата ти добра,

и клетвата, и прошката ти, святата...

Не казвай нищичко! Не трябва вричане.

А нека само наште две сърца

горят в кръвта на трите ни деца!

И в теб, Надеждо моя! В теб. Обичам те.

* *