АПОТЕОЗ

Животът ми е низ от трудности
в миналото и до днес,
сътворих и много глупости,
но останах си със чест!

Обичам хората и времето
през, което съм живял,
в утрото създал поемите,
цели нощи съм мечтал!

Не остана много, за да мисля,
как, защо, да продължа,
душата с обич да пречистя,
да съм птица, да летя!

Искам само да остана същия,
нямам страх и оцелях,
ръце протегнал за насъщния,
никога не полудях!

И нека в залеза на дните ми
да остана трубадур,
радостни да са сълзите ми
и по детски да съм щур!

Петър Пацев