"Не ме ритай, и не ме гони... така или иначе ще умра, повярвай ми...
Гледам светлините на града - това е заключена врата за мен...
Лежа на входа на метрото, то е топло, няма сняг и дъжд
просто лежа там, гледам хората, никого не чакам и мен никой не ме чака...
Някой ми хвърля парче хляб, от съжаление, минавайки покрай мен...
Ако някой ме погали - това е по-ценно и от хляба...
Ще лизна случайна ръка, ще го погледна в очите...
В моята душа е живата болка, никой не ми е разказвал за нея...
Не съм красиво куче, нямам родословие, от мелези нося много неща...
Ако някой ми свирне и каже: "Да вървим приятел"
ще тръгна и накрая на света, само да не съм сам...
За мен най-важна ще бъде не моята, а неговата душа...
Някъде далеч от хората с него ще отидем и ще светят лампи в нощта...
Там, където няма беди и страдание...
Ще сме си нужни един на друг...
Той ще ме прегърне и ще ми бъде топло... Аз ще пазя съня му''...
Неви. .
Много ме развълнува
20:10:24 | 18-10-21
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.