От всички адаптации, които позволяват на камилата да живее и пътува в пустинята, най-важната е гърбицата. Целта на гърбицата е да служи за складиране на храна. Много дни преди началото на пътуването собственикът на камилата я принуждава да яде и пие вода, колкото е възможно повече. Камилата яде, а тлъстата й гърбица, тежаща около четиридесет и пет килограма, стърчи изправена на гърба й. Този запас от мазнини може да поддържа камилата дълго време, ако не може да намери храна за себе си. По пътя камилата има нужда и от вода. Преди да започне пътуването, състезателят я кара да изпие около петдесет литра вода. Той постига това, като дава сол на камилата.