Вече нямам търпението да общувам с хора, които ме натоварват само с негативни емоции. Не искам да доказвам нищо на никого и да обвинявам някого в каквото и да било. Не, не станах високомерна, нито горделива, нито пък егоистка, защото просто се научих да разбирам и ценя тези малцина, които ценят любовта ми и отношението ми към тях. Разбрах, че думите не означават нищо и че трябва да наблюдавам за действията. Разбрах, че загуби ли човек уважението ми, колкото и да се старая, никога не мога да се отнасям с него както преди. Разбрах, че някои неща не мога да забравя, но мога да простя. Разбрах, че най-добрият изход от някои ситуации е да пуснеш всичко да си отиде и да помниш всичко без обида. Разбрах, че спра ли да се обиждам от даден човек и да бъда безразлична с него, значи вече той е никой за мен. Разбрах, че тези хора, за които бих рискувала живота си преди, не са го заслужавали и не си е струвало да го правя. Разбрах, че не мога да докажа истината, защото всеки има своята истина. Разбрах, че вече не искам да имам нищо общо с хора, които са се държали лошо.
Пожелавам им всичко хубаво. А на себе си пожелавам, те да стоят далеч, много далеч от мен.

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.