Обратите на съдбата

В студената есенна вечер
сред силни и бурни тъми,
със първата глътчица въздух
се раждат две сини очи.

Ранена, безпомощна майката
поглежда към свойто дете,
а после затваря очите си,
предава и свойто сърце.

Самотно остава детето й,
без име, без майка, баща,
загубило пътя към себе си
ще расне, обляно в тъга.

Ще среща семейства усмихнати,
ще чува смехът на деца,
ще чувства вина, че отнело е
животи и радост, съдба.

В очите му сини проблясващи
ще търсят утеха сълзи,
които ще шепнат заплашвайки,
че болката в тях ще гори.

На светлинни години от себе си
ще погубва разбити мечти,
ще прощава и търси смирение,
ще живее обляно в сълзи.