При един мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи.
- Що да сторя? – През сълзи попитала тя. Винаги се опитвам да се отнасям добре с хората, никого не наранявам, помагам с какво мога. И въпреки, че с всички съм добра, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и иронични усмивки. Дори някои се отнасят открито враждебно с мен. С нищо не съм виновна и ми е толкоз оскърбително!
Посъветвай ме какво да сторя!
Мъдрецът я погледнал и рекъл:
- Съблечи се гола и се разходи из града по този начин!
- Полудя ли ?, казало момичето
- Е, виждаш ли ! – усмихнал се още веднъж мъдрецът. Да покажеш голото си тяло пред хората се срамуваш. За какво в такъв случай ходиш по света с гола душа? Тя е отворена порта. Всеки един, който пожелае влиза в твоя живот и ако вижда твоите достойнства като отражение на собствените си пороци, той се старае да те обиди, оклевети, унижи. Не всеки има смелостта да признае, че еди-кой си е по-добър от него.
- Виж тези прекрасни цветя! Твърде много се грижа за тях и ги поливам, но нито един път не съм видял как се разпукуваат пъпките, въпреки че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цветето, Открий сърцето си пред хората бавно и незабележимо.
Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да прави добро, като полива цветето с вода, и кой къса листенцата и ги тъпче с крака. „Момиче, не хвърляй бисерите си пред свинете!“