-Нали се разбрахме така да не става.Да не стигаме до там.
-Е,ти явно можеш да се контролираш.
-Не,не че мога.Но сега е странно,направо не знам..
-А можеш ли?Влюбването има ли бутон "стоп",за да го спираш.
-Избиваш го вече на шега.А сега на къде кажи ми?
Аз и ти какви сме си?Трябваше само любовници да бъдем...
-Аз да не би да съм го искала да става така?!Сигурно е било писано ,а писано ли е не може да ни подмине!И все някога се сбъдва..
-Да,бе!Как си го представяш?!Мислиш ли,че можеш ?В сърцето си да ме сложиш..
-Това сам го постигаш,без аз нищо да правя..
-Мога ли?Да ти дам повече ,от колкото заслужаваш..Всичко излезе извън контрол.
-По-добре ми кажи "сбогом" и "не става" !Като мислиш,че с мен си вкарваш автогол..
-Аз да не съм от камък,бе момиче?!Не виждаш ли как чакам всяка следваща среща да те имам,да си моя.Такава..Пламенна,истинска,гореща..Да видя погледа ти закачлив,дето се закача с душата ми..
-Виждам всичко..По-лошото е ,че го и усещам това чувство и този път не ме подвежда!
-И сега какво правим?!Ние грешниците,клетниците,полудели за страст.Вълнуваш ме.Точно така както и целуваш.Пагубно,изкушаващо с власт..
-Да,какво ли да правим?!До сега само кефа си правехме,сега други емоции ни връхлитат..
-Ей,дявол жена си ти!Нарочно в мрежата си ме оплете.Да не мога да живея ако до мен не те задържа.
-Не аз съм дявол.Любовта е чувство от дявола.И точно с него мисля тази история да продължа..