Хората са преследвани от мисълта за някакво поведение, което трябва да спазват. То би могло да се нарече почтеност, морал,нравственост или закон на природата. Но те в действителност не го спазват. Нарушават закона за доброто и злото. Когато хората се карат, те се опитват да докажат,че другия няма същото мнение за това, какво е добро и какво е зло. Но съществува ли в действителност такъв закон или той е само абстрактно понятие отдалечено от човешкото битие. Заложен ли е той в самата същност на човека.
Доброто и злото изразяват нравствеността. Доброто е всичко, което се смята за ценно, надеждно и полезно свърза но с хуманизма в този свят. Всеки човек си задава въпроса за смисъла на човешкия живот и съществуване. За това представата за живота се идентифицира с доброто. В живота доброто проявява своето съществуване. Доброто е човешкото благополучие, което постоянно се развива. Стара поговорка гласи:”Прави това, което искаш да правят другите на теб”. Щом в човека е заложено доброто, със сигурност същото се отнася и за злото. Всичко което ни заплашва и от което се страхуваме е зло. То е незнанието от което се страхуваме, поради което нанася вреда върху благополучието на човека. Злото е пречката пред реализирането на човешките цели и ценности.
Хората имат различни представи за почтено поведение, поради които често се усъмняваме в съществуването на истински естествен нравствен закон заложен вътре в нас, но всъщност тези разлики доказват, че той съществува. Способността на човека да избира между доброто и злото, между егоизма и отдадеността, определя неговия път на реализация. Без свободата не бихме могли да си обясним и разберем съвестта. Съвестта е човешкото осъзнаване, знание и чувство, без които е невъзможно да се направи самооценка.