Автор: Алиса


Един ден при Учителя дошъл един млад човек с молба за помощ:

- Ти си последната ми надежда, Учителю. Идвам при теб, защото съм отчаян. Хората около мен ме смятат за жалък неудачник. А вече и аз самият започнах да се чувствам толкова нищожен, че не ми се живее. Моля те, кажи ми какво да направя?

Учителят се вгледал в младежа, замислил се и отговорил:

- Знаеш ли, сега имам доста работа и не мога да ти обърна внимание. Но ако искаш, можеш да ми помогнеш ти за нещо важно. После и аз ще се погрижа за твоя проблем.
- Добре, – съгласил се веднага младежът, въпреки че отново се почувствал нещастен от това, че е пренебрегнат.

Учителят носел на едната си ръка красив и очевидно скъп пръстен с уникален камък. Той бавно го свалил от пръста и го подал на момчето:

- Ето какво искам да направиш за мен. Спешно трябва да върна един дълг и се нуждая от пари. Затова искам да отидеш на пазара в града и да го продадеш. Но в никакъв случай не го продавай за по-малко от една златна монета. Запомни това!
Младият човек се обнадеждил, че задачата му не е толкова трудна за изпълнение и бързо тръгнал към пазара. Започнал да предлага пръстена на всеки, който се изпречел пред погледа му. В началото като че ли всички търговци проявявали интерес, но щом им кажел, че иска поне една златна монета, започвали да му се подиграват и дори да го ругаят. Младежът пообиколил още малко търговците и отчаян се запътил обратно при Учителя.

- Учителю, ето пак се провалих. Не можах да изпълня дори тази малка заръка, която ми възложи. – тъжно казал той. – Показах пръстена на почти всеки, който срещнах, но никой не ми плати златна монета. Предлагаха ми медна монета или най-много сребърна и всички твърдяха, че той не струва толкова. Пък и аз самият, как бих могъл да се пазаря, като нямам представа колко струва в действителност?
- Правилно, синко... Ето, ти сам се досети къде е проблемът. Наистина, за да продадеш нещо на определена цена, ти трябва да знаеш каква е стойността в него. Затова, сега отиди при един златар и го помоли да оцени пръстена, но не му го продавай. Просто го попитай каква сума би дал за него.

Младежът отново се върнал на пазара и влязъл при най-известния златар в града. Подал му пръстена и повторил указанията на Учителя. Майсторът дълго го разглеждал, претеглил го, погледнал камъка през лупа и накрая рекъл:

- Предай на Учителя, че в момента не мога да му платя повече от 58 златни монети. Но, ако ми даде малко време, ще го откупя за 70!

- 70 !? – възкликнал младежът и хукнал обратно към Учителя. Нямал търпение да му разкаже какво се е случило.

Учителят изслушал оживения разказ на момчето и кротко му отговорил:
- Виждаш ли, синко... Ти си като този пръстен - скъп, уникален и неповторим. Но ако очакваш да те оцени първият срещнат, той може и да ти каже, че не струваш нищо. Трябва да търсиш оценката и мнението на познавач!