Жена на 63 години
08.12.1960
София
Омъжена
За мен: Не съм на възраст, в която несъзнателно да върша глупости. Аз съм на възраст в която ги върша съзнателно и с удоволствие. Аз нямам психични отклонения. Те си имат мен. И са ужасно горди от този факт. Понякога взимам такива решения, че бръмбарите в главата ми стават прави да ми ръкопляскат! Как да ядосаш една жена?!? Изчакай я да се приготви за излизане, да се гримира, облече и т.н. и я питай: "Ти сериозно ли ще излезеш така?" После Бягай!!! В края на тунела винаги има светлина ... дали от слънцето, дали от идващият влак ..... Женското - "Готова съм след 5 минути!", е като мъжкото - "Прибирам се след 5 минути!" Кой хлопа в този ранен час? - Дъската ти! - отвърна глас... Търся си нов ангел хранител. На моя не му издържаха нервите! Казват ми, че държанието ми не отговаряло на възрастта ми.Ми аз откъде да знам как да се държа?!? За първи път съм на тези години!!!! Ако в очите на жената има искри, значи бръмбарите в главата й празнуват нещо!!! Понякога пиша и сериозни статуси. Приемайте ги като временно умопомрачение!!! Бъди себе си! Откачалките също ги обичат!!! - Търся някой да ми заеме 20 000 лв. за известно време. Ако не му ги върна, няма да ми дава повече!!! Така... Кой остави чувала с идиоти развързан?!? МОЖЕШ ДА МЕ УДАРИШ С ИСТИНАТА, НО НИКОГА НЕ МЕ СЪЖАЛЯВАЙ С ЛЪЖА! ДЖАК НИКЪЛСЪН ... И ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА САМО ЛУДОСТТА КРЕПИ ЗДРАВИЯ РАЗУМ!...Начииии! Винаги казвам... Това да имаш шашава майка, изгражда харакера!...

Блог

Животът е като кафето

автор: Даринка Янева


Колко често ни се е случвало да съдим за качествата на нещо по опаковката, а не по съдържанието? Ами ако ви кажа, че в лъскавата кутия със златната панделка има обелки от картофи, а в смачкания хартиен плик – диамант.

Коя опаквка ще изберете да вземете тогава? Дали възприемаме всичко около нас по това, как изглежда на пръв поглед? И дали си даваме сметка, че ценните неща не винаги са в луксозна кутия. Понякога, залисани и препускащи в ежедневието, забравяме да се поспрем за миг и да се зарадваме на живота.

Следващата притча ще ви помогне да вникнете малко по-дълбоко в това, което имам предвид.

Група бивши състуденти. Минават години. Всеки един от тях се е реализирал успешно в своето професионално поприще. Млади, успешни, уверени. Един ден се събрали и решили да отидат на гости на свой бивш преподавател от университета. Говорили дълго. За безгрижните студентски години, за трънливия път на успеха, за сладкото гъделичкане под лъжичката, когато покоряваш своите професионални върхове. В един момент обаче разговорът се отклонил и продължил в посока на това, каква е цената, която всеки трябва да плати, за да достигне своите висоти. Заговорили за стреса в работата и живота. Изведнъж тези уверени хора започнали да мрънкат и да се оплакват.

Професорът не вземал участие в разговора до този момент. Само попитал своите гости дали искат кафе. Излязал от стаята и след малко се върнал, като на табличката, която носел, имало огромна кана с кафе и много и най-различни чаши за кафе – стъклени, порцеланови, пластмасови, кристални, едните най-обикновени, други много красиво изрисувани и скъпи. Сложил ги на масата и учтиво поканил своите гости да си налеят по чаша кафе. След като всеки бил с чаша в ръка, професорът казал:

- Забелязахте ли, че всеки един от вас си избра скъпа порцеланова или кристална чаша и никой от вас не си избра обикновена, евтина чаша? Докато искате най-доброто за себе си, стресът и проблемите ще ви съпътстват на всяка крачка. Бъдете сигурни, че чашата няма да промени качеството на кафето. Разликата е в това, че някоя струва повече от друга, дори и да е направена от същия материал, а понякога дори скрива това, което се съдържа в нея, това което пием. За вас беше от значение да пиете кафе, но съзнателно си избрахте най-хубавите чаши. След това какво направихте? Започнахте завистливо да оглеждате чашите на хората около вас.

Сега помислете върху следното. Животът е като кафето, а работата, позицията в обществото са чашите. Това са просто предмети. Те съдържат живота, но те нито определят, нито променят качеството му.
Понякога отделяме твърде много време да наблюдаваме и да се наслаждаваме на чашата. Забравяме да се радваме на кафето, на живота. Бог прави кафето, а не чашите! Ние правим чашите, но забравяме да се наслаждаваме на кафето!

Не е вярно, че най-щастливите хора имат най-доброто.
Те създават най-доброто от това,
което притежават.
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.