Жена на 58 години
08.12.1960
София
Омъжена
За мен: Не съм на възраст, в която несъзнателно да върша глупости. Аз съм на възраст в която ги върша съзнателно и с удоволствие. Аз нямам психични отклонения. Те си имат мен. И са ужасно горди от този факт. Понякога взимам такива решения, че бръмбарите в главата ми стават прави да ми ръкопляскат! Как да ядосаш една жена?!? Изчакай я да се приготви за излизане, да се гримира, облече и т.н. и я питай: "Ти сериозно ли ще излезеш така?" После Бягай!!! В края на тунела винаги има светлина ... дали от слънцето, дали от идващият влак ..... Женското - "Готова съм след 5 минути!", е като мъжкото - "Прибирам се след 5 минути!" Кой хлопа в този ранен час? - Дъската ти! - отвърна глас... Търся си нов ангел хранител. На моя не му издържаха нервите! Казват ми, че държанието ми не отговаряло на възрастта ми.Ми аз откъде да знам как да се държа?!? За първи път съм на тези години!!!! Ако в очите на жената има искри, значи бръмбарите в главата й празнуват нещо!!! Понякога пиша и сериозни статуси. Приемайте ги като временно умопомрачение!!! Бъди себе си! Откачалките също ги обичат!!! - Търся някой да ми заеме 20 000 лв. за известно време. Ако не му ги върна, няма да ми дава повече!!! Така... Кой остави чувала с идиоти развързан?!? МОЖЕШ ДА МЕ УДАРИШ С ИСТИНАТА, НО НИКОГА НЕ МЕ СЪЖАЛЯВАЙ С ЛЪЖА! ДЖАК НИКЪЛСЪН ... И ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ПОНЯКОГА САМО ЛУДОСТТА КРЕПИ ЗДРАВИЯ РАЗУМ!...Начииии! Винаги казвам... Това да имаш шашава майка, изгражда харакера!...

Блог

Кое е най-ценното в живота

автор: Алиса


Много неща в живота са важни. Едни повече, други – по-малко. Но докато препускаме сред проблеми, задачи и приоритети, понякога забравяме едно много ценно и същевременно изключително просто нещо. Което не ни струва нищо.

Вижте тази история и я запомнете.

Един човек, когато бил дете, имал възрастен самотен съсед. Старецът бил дружелюбен с него и детето често се отбивало при него да си побъбрят. Освен това детето нямало баща и обичало разговорите си със стареца, защото научавало много нови неща от него.

Минало време, детето пораснало, отишло да учи, станало мъж. Завихрил го животът - работа, семейство, ангажименти. Всяка минута от деня му била разчетена. Нямал време дори за семейството си, камо ли да си спомня за миналото.

Един ден, чул, че неговият възрастен съсед е починал. И изведнъж си спомнил за времето, което прекарвали заедно, за топлите разговори със стария човек и за това колко неща е научил от него. Почувствал се много виновен, че от години не се е сещал за него. И решил да отиде на погребението, за да се сбогува със своя стар приятел.

Вечерта, мъжът се отбил в опустелия дом на покойния старец. Всичко там си било същото от времето, когато бил дете. Единствено малката кутийка, в която, по думите на стареца, се съхранявало най-ценното за него нещо, и която винаги стояла на масата, била изчезнала. Той си помислил, че някой от многобройните роднини на покойника я е взел.
Тръгнал си тъжен и умислен.

Две седмици по-късно, мъжът получил пратка. На нея било изписано името на съседа му. Когато я отворил, вътре видял същата кутийка. А в кутийката имало златен ръчен часовник, с гравиран надпис: „Благодаря ти за времето, което прекара с мен."

Тогава той разбрал, че най-ценното за стареца е било времето, прекарано с неговия малък приятел. Разбра колко важно е човешкото общуване. И че понякога минутите прекарани с някого, за теб може да са нещо малко, но за друг са всичко.
Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате.
Можете да се регистрирате ТУК.