Автор: Ники Владимирова


В последно време попадаме на доста негативни изказвания, свързани с образователната ни система, преподавателите, учениците, родителите. Но ние вярваме в нашите деца и техните учители. Знаем, че има какво да научим от тях.

На поредното доказателство се натъкнахме в ОУ „Св. Патриарх Евтимий" във Велико Търново. Родителите на цял клас четвъртокласници от въпросното училище получиха домашно от класната на децата им. Всеки от тях трябвало да напише съчинение на тема: "Моят любим учител".

Идеята хрумнала на г-жа Емилия Цанкова, която решила по нетрадиционен начин да се сбогува с поредния си випуск четвъртокласници. Някои от родителите решили, че децата не са разбрали правилно, други, че това е шега, затова засипали г-жа Цанкова с обаждания да проверят дали наистина домашното е за тях. После леко се стреснали, че трябва да се върнат назад във времето, но в крайна сметка всички написали съчинения, вдъхновяващи, мили и много емоционални.
„Омръзна ми да правя рецитали в класната стая, където децата живеят цяла година. Не ми харесва и да им давам бележниците в дискотека или заведение, затова този път реших да бъде дълга раздяла. Цяла седмица, всеки ден заедно да преживяваме по нещо, което да не ни натъжава от предстоящата раздяла. Искам да ги срещна с мои бивши ученици, които вече са успели в живота си, учат някъде по света и имат какво да им разкажат", обяснява учителката.

Последната седмица на четвъртокласниците в училище започна със среща с Александър Цветанов, който е от първия випуск възпитаници на г-жа Цанкова. Александър вече завършва висшето си образование в Грьонинген и успоредно с това работи като мениджър в сладоледена фабрика „Дени". Младият г-н Цветанов разказа на малчуганите какво помни от първите си години в училище, от срещите си с първата си учителка Емилия Цанкова, показа им снимки от времето, когато е бил на тяхната възраст, и тетрадката си по английски език. След това им обясни защо е решил да отиде в Холандия, както и това, че университетът в Грьонинген му е дал възможност да учи шест месеца в Щатите и да работи в Лондон. За разликите в образователните системи и за ролята, която имат учениците в образователния процес там.

До края на седмицата четвъртокласниците ще отидат да разгледат църквите в квартал „Асенов" и Царевец и ще бъдат на пикник, където и ще получат бележниците си.

източник:myvelikoturnovo.com

Разказваме ви за тази интересна идея и за креативността на г-жа Цанкова, но в никакъв случай не смятаме, че тя е изключение. Българските учители са достойни за уважение. По-голямата част от тях дават всичко от себе си, за да са адекватни на бързо развиващия се свят и нови проблеми и интереси на нашите деца. Въпреки всички пречки пред тях, те не спират да усещат професията си като свое призвание. От нас остава само да работим в екип с тях и да изграждаме качествено бъдещо поколение.

Госпожа Емилия Цанкова стопли и нашите души, връщайки ни в спомена за любимия учител. И за финал искаме да й изкажем благодарност чрез една прекрасна българска песен, която винаги ни кара да настръхнем:

УЧИТЕЛКО, ЦЕЛУВАМ ТИ РЪКА

Случайна среща,
във жената бяла
учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
Учителко любима, "Добър ден".
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен,
Учителко, целувам ти ръка.

Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи,
Учителко, любима "Добър ден".